Мария поклати глава в знак на отрицание, макар очите й да започваха да се изпълват със сълзи. Не смееше да премигне, иначе щяха да покапят. Малко хора обаче се бяха отнасяли към нея толкова мило и с такова съчувствие. Само това бе достатъчно, за да я съкруши.
Бейзингстоук отстъпи, заобиколи брат си, който продължаваше да се взира в огъня, свил в юмруци вързаните си ръце. Приличаше на напълно съсипан човек.
Неговият близнак постави длан върху рамото му и го възнагради с лишена от всякаква емоция усмивка.
— По време на отсъствието ви, мис Аштън, поговорих нашироко с Трей. Мисля, че слушаше. Мога само да предполагам дали е разбирал. Напомних му, че и вие, подобно на другите преди вас, сте наета от херцогинята, за да му помогне. Тя обаче вече се умори да слуша за словесните му и физически насилия през последната година. — И, вече по-сърдито, додаде: — Ако негово височество не желае да се озове до края на живота си в психиатрия, трябва да се постарае да сдържа гнева си. И да помисли да излезе от това състояние, което сякаш вика: „Съжали ме“. Аз лично го намирам за отблъскващо досадно.
Херцогът се размърда, отпусна юмруци и отново ги сви.
Бейзингстоук доближи устни до ухото на своя близнак и прошепна:
— Но, двамата с Трей никога не сме били на едно мнение относно това как е най-приемливо да се отнасяме към света като цяло. Нали, скъпи братко? И не съм ли повтарял често, че ако обширните владения на херцогинята преминеха в моите ръце, щях да се погрижа да бъдат обслужвани внимателно, дори предпазливо? Под „внимателно“ имам предвид „оскъдно“, като например издръжката на непокорни гении и т.н. Мис Аштън?
— Д-да, ваше височество?
— Струва ми се, че искахте да го приведете в приличен вид?
Младата жена кимна.
— Донесете бръснача и пяната.
И той нави ръкавите и оголи загорелите си ръце. Дланите му, видя с изненада тя, изглеждаха загрубели като на фермер.
Когато му подаде бръснача и пяната, той поклати глава.
— Аз съм тук само за морална подкрепа, мис Аштън. Ще му напомням, че ако се държи неестествено, както е направил преди малко, ще се заема лично с бръсненето.
И намигна на брат си, който продължи да не му обръща внимание.
Едва сега Мария погледна към Солтърдън, към същите очи, които до неотдавна бяха горели с такъв гняв и омраза. Бавно, съвсем бавно сега те се обърнаха към нея. В тях вече нямаше гняв. Нито отчаяние. Сивите орбити отразяваха объркване и страх, които я разтърсиха също така силно, както и неотдавнашното му избухване.
— Няма да ти сторим нищо лошо — увери го тя с възможно най-твърд глас.
Усилието да говори изгаряше гърлото й. Усещаше всеки пурпурен белег като остър камък, забит в плътта й.
Щом допря предпазливо острието до бузата на херцога, младата жена почувства напрежението в погледа му, забеляза капчиците пот, които се появиха по челото и слепоочията му.
— Уплашен е — обърна се към брат му младата жена.
— Защото знае, че ще му прережа гърлото, ако се опита отново да ви направи нещо — отвърна с подигравателна усмивка той. — Или, още по-добре, ще поканя дамите Дреймонд да хвърлят един поглед върху онова, в което се е превърнал негово височество. Видях ги да обикалят из коридорите на Торн Роуз над десетина пъти през последните дни с надеждата да зърнат „ревящото чудовище“. Лондон несъмнено ще закипи в резултат на подробното описание на нашия войнствен херцог, още преди да е свършила седмицата.
Ако случаят не беше толкова сериозен, Мария сигурно щеше да се разсмее, тъй като заплахата на Бейзингстоук бе засегнала оголен нерв. Вълчите очи на брат му се присвиха. Издаде някакъв дълбок гърлен звук, който би бил заплашителен, ако положението бе повече на негова страна.
Сърцето биеше бясно в гърдите, гърлото и ушите й. Отново намаза пяната по челюстите, под носа, по брадата. Въздухът натежа от напрежение.
— В случай, че сте забравил, ваше височество, името ми е Мария Аштън — представи се сухо тя, като се съсредоточи върху бузата му, а не върху очите, които не се отделяха от лицето й.
О, само да можеше да спре трепренето на ръката си. Нямаше от какво да се страхува, китките му бяха завързани, а Тадеус се въртеше някъде отзад. Бейзингстоук стоеше до нея, солиден като часовой; цялото му поведение представляваше явна заплаха към близнака му, ако решеше да предприеме нещо страшно.
— Нейно височество ме нае да ви правя компания. Подозирам, че се чувствате доста самотен тук.
Внезапно херцогът изръмжа ядосано и извърна рязко глава.
Бръсначът разряза бузата му.