Ездачът спря Ноблес само на няколко крачки пред Солтърдън и се ухили до уши, нещо прекалено смело за прост коняр. Свали шапката от главата си, разтърси русите си коси и рече:
— Доста време ви трябваше, докато дойдете отново при нас, ваше височество. Започвах да са питам, дали не сте изгубил всякакъв интерес към ваш’те коне. Старият Нобл пита всеки ден за вас. Нали, голямото ми момче — обърна се с обич към животното той и го погали по потния врат.
След това скочи гъвкаво на земята и подаде ръка на херцога.
Той обаче гледаше право пред себе си и отказваше да признае съществуването на красивия мъж пред себе си.
— Не му обръщай внимание — обади се Бейзингстоук. — Той е истинско магаре.
— Радвам се да видя, че някои неща не се променят — отвърна младежът и намигна по най-шокиращ начин на Мария.
Бузите й пламнаха; едвам се сдържа да не се изхили.
— Кое е това хубаво момиче? — попита той, а дяволитата му усмивка накара младата жена да се изчерви още повече.
— Компаньонката на брат ми. Мис Аштън, имате изключителната чест да се запознаете с лорд Лансдаун, най-добрият приятел на моя брат — недостижим в лудориите, невероятен ездач. В цяла Англия няма втори като него. Той се отбива от време на време, за да се увери, че конете на Трей се развиват както трябва. Казано между нас — додаде той, прикрил уста зад дланта си, — това е прекрасна възможност за него да поязди първокласни животни, без да плаща за тяхната покупка и издръжка.
Лансдаун пое ръката на Мария и, все така усмихнат, се наведе над нея. Хвърил поглед към Солтърдън и рече:
— Вкусът на баба ви към компаньоните се подобрява и това може би обяснява появата на херцога в конюшните. Настроението на негово височество винаги се е повдигало при вида на едно красиво личице.
И намигна отново на младата жена.
Тя дръпна ръката си и, като се опитваше да потуши напиращия в гърлото й смях, отвърна:
— А вие, милорд, сте прекалено дързък.
— Само дързък? Боже всемогъщи, явно започвам да западам. Някога красивите дами ме наричаха порочен.
— Не ви познавам достатъчно добре, за да ви наричам така.
— Нима? — Погледна я и повдигна вежди. — А бихте ли искали да ме опознаете по-отблизо?
Бейзингстоук удари госта по рамото и поклати глава.
— Тя е много невинна и не е за такива като теб. Освен това дочух, че си бил обърнал нова страница — че си се бил отказал от евтиния джин и ходенето по жени…?
Лансдаун се закашля, хвана се за гърдите с преувеличени жестове и се отдръпна рязко назад. Мария се засмя в кърпичката си.
— Да се откажа от евтиния джин? — Закашля се отново. — Никога!
Конярите също се позасмяха и се върнаха към своите задължения. Едни носеха кофи с топла ярма, от която се вдигаше пара. Други обикаляха от отделение в отделение, като бутаха ръчни колички с тор или носеха вили.
Най-сетне безгрижният разговор на мъжете бе заместен от известна тържественост. Лорд Лансдаун застана на едно коляно пред Солтърдън; той продължаваше да се взира право пред себе си и отказваше да обърне внимание на своя приятел и на коня, който стоеше търпеливо, буквално заврял муцуна в скута на херцога.
— Ваше височество — изрече тихо и с обич гостът. — Както виждате, Нобл все още ви помни. Едва тази сутрин, преди да го яхна, той пак се питаше кога възнамерявате да го яздите отново. Аз очевидно не мога да му въздействам като вас и той не ме слуша така. — Измъкна малка ябълка от джоба си и я постави в дланта на своя приятел, а след това погледна към Мария. — Виждате ли, мис Аштън, предаността ми към негово височество не се дължи само на приятелски чувства, а и на нещо още по-дълбоко. Аз му дължа живота си. Сега в този стол трябваше да бъда аз… или, по-вероятно, в някой гроб. Аз бях един от четиримата спътници на Трей през онази съдбоносна нощ. Прекарахме деня на надбягванията, а на връщане ни нападнаха крадци. Тогава си падах малко дървен философ, бях прекалено самоуверен за собственото си добро. Реших да дам отпор на един от разбойниците, но останалите копелета се нахвърлиха отгоре ми и започнаха да ме налагат с прикладите на пушките си. Солтърдън, моят приятел… се спусна да ме спасява… и тогава те насочиха цялата си енергия върху него. — Бузите на младия мъж поруменяха, тонът му стана по-напрегнат. Той покри свободната длан на херцога със своята и я стисна леко. — Ще чуете какви ли не приказки за него, мис Аштън. Някои, може би повечето, са верни. Него го привличат… привличаха го прекалено силно дамите с благороден произход и потенциалните им заложби. Уви, товарът в живота му бе да изпълни определени родови задължения, в това число и да се ожени по предписанията. Но никога не съм чувал да е изоставял приятел в беда. Днес съм жив благодарение на него. Единствената цел в живота ми е да му се отплатя по някакъв начин. — Вгледа се отново в Солтърдън и продължи: — Трей, ако можеш да ме разбереш, моля те чуй това: всички приятели ти изпращат много и най-сърдечни поздрави. Мислите и молитвите им са с теб. За Бога, Трей, ти не си сам, независимо какво мислиш или чувстваш. Ако само ни позволиш да ти помогнем…