Слугата обхвана брадичката й между пръстите си. Взря се напрегнато в лицето й.
— Ни съ ли умори да говориш само за него?
— Това ми е работата, Тадеус. Затова са ме наели, да се грижа за нуждите му. Дължим лоялността си на онези, които ни наемат.
— Да, ама ти докарваш лоялността до крайност. Да вземем теб например. Таквоз момиче трябва да си мечтае за ухажьори и тем подобни неща. За туй да си намери другар за цял живот и да му роди десетина бебета.
— Сигурно си прав — отговори Мария, като вирна брадичка и изви нагоре едната си вежда. — Когато открия мъжа, който ми подхожда.
Той се наведе към нея и на лицето му се появи дяволита усмивка.
— И що за мъж трябва да й той?
— Ами… не знам.
— Според мен трябва да й млад, висок и силен. Някой кат’…
— Страхувам се, че ставаш нахален — заяви младата жена.
— И к’во от туй, дори да й така?
— Струва ми се, че трябва да ти напомня за Моли.
— Моли! — Очите му се разшириха за момент, а след това се присвиха. Червендалестите му бузи почервеняха дори още по-силно. — Не можеш да обвиниш един мъж, че взема онуй, коет’ му съ предлага. Ний си имаме наш’те нужди, както знайш. Впрочем и вий също. — Приближи се още и произнесе с меден глас: — Да вземем теб, например. Таквоз хубаво момиче, с тяло, дет’ шъ накара всеки мъж да го пожелай до болка. На мен направо сърцето ми спира. Не мисля за нищо и никой друг, откакто дойде в Торн Роуз. Моли й само една курва, дет’ я сърби непрестанно и аз само от време на време я почесвам.
Мария замръзна на място, тъй като той се приближи още повече, прокара устни по бузата и плъзна език по ухото й. Тъй като тя се отдръпна, слугата я сграбчи за китките и ги стисна буйно.
— Нужно ли е да ти напомням, Тадеус, че аз не съм курва — възкликна тя.
— Разбира съ, че не си — отвърна той и я погледна така, че очите й се разшириха. — Ти не си виновна, чи си толкоз стройна и можеш да накараш мъжа да подлудей от мерак. Поглеждаш го така, че го караш да съ надърви от желание. Туй съ дължи на очите ти, моме… гърдите ти и те не помагат много-много. — С рязко движение я блъсна на земята, затисна раменете й с ръце и се усмихна самодоволно, когато тя продължи да се съпротивлява. — Така и си мислех, чи ши си от онез момичета, дет’ ни съ дават лесно. Май съм бил прав, но туй й без значение. Тъй даже става по-интересно.
Младата жена присви очи. Струваше й се, че цялото й тяло гори.
— Бас държа, чи досега дори не си и целувана, а? — Тадеус повдигна червеникавите си вежди и се изсмя. — Дяволите да мъ вземат, ама съм прав. Представяш ли си само. Момиче на твойте години нивгъж да ни й целувано.
— Не виждам какво нередно им в това…
— Разбира съ, чи има. Не й естествено — заяви дрезгаво слугата и залепи влажната си уста върху нейната така енергично, че я зашемети за момент.
Без да помръдне, даже без да диша, Мария се взираше в затворените му клепачи, покрити с лунички, както цялото му лице, и си припомни как тялото на Моли бе потрепвало от екстаз. Дишането на Тадеус се учести, тялото му се напрегна, дългите му слаби крака вършееха неуморно и малко по малко вдигнаха полите й над коленете.
В следващия миг той сграбчи едната й гърда. Младата жена хлъцна и блъсна назад ръката му. Започна да се съпротивлява отново, за да освободи лицето си. Внезапно й се повдигна от вкуса на устата му и това я разгневи.
— Достатъчно — процеди през зъби тя и най-после успя да се измъкне от ръцете му и да пропълзи на колене.
Косата й се бе разпиляла върху едното рамо и от едната страна на лицето й. Устните й бяха подути, а бузата — одрана от брадата му.
Тадеус се ухили насреща й; лицето му бе поруменяло от същите емоции, вълнували и Моли през онази нощ.
— Хареса ти, нали? — попита дрезгаво той.
— Не — отвърна безцеремонно тя и избърса уста с опакото на дланта си.
— Разбира съ, чи ти хареса. Един мъж може да разбере тез’ неща. Жената издава една особена миризма, кат’ съ възбуди…
В далечината се чу звънче. Мария затвори очи от облекчение и скочи на крака. Слугата я сграбчи за глезена и тя повдигна крак, за да се отърве.
— Започваш да фамилиарничиш прекалено много…
— И чия грешка й туй? — попита той и се ухили толкова похотливо, че тя пребледня.
Младата жена побягна към къщата. Гъртруд стоеше на прага, поставила ръце на хълбоците и присвила устни с очевидно недоволство. Даже тропна с крак.
— Той е буден, момиче, и намръщен като мечка. Шъ направиш добре да съ постарайш повечко таз’ вечер. Но първо направи нещо с косата си; страшно е рошава. И изтърси тревата от полата си…