Вместо това бе преведена през един лъкатушещ коридор до друг коридор, без да има възможност да огледа онова, което я заобикаляше. А то, както й се стори, щеше да изглежда доста по-уютно и приветливо на дневна светлина.
Сега трябваше буквално да тича, за да следва своеволната прислужница, като мъкнеше на всичкото отгоре и куфара си. Мимоходом успяваше само да зърне галерии, които се простираха на север и на юг. В мрака се губеха дъбови вити стълбища, чиито ламперии по стените образуваха богати дървени хоризонти високо над главата й. Все пак опита отново да завърже разговор.
— Нямах представа, че пътуването от Хъдърсфийлд ще отнеме два дена. Спряхме само колкото да хапнем тази сутрин, в едно ханче в Ланкашир… предполагам, че съм закъсняла за чая?
Никакъв отговор.
— Неприятно ми е да го призная, но за първи път се отделям от дома и семейството си. Отдавна ли работите в Торн Роуз?
Пълна тишина.
Мария се намръщи.
Въздухът бе леденостуден. Прозорците и коридорите образуваха високи сводове с аркбутан. Всичко изглеждаше изключително нерадостно и пусто — надали най-подходящото обкръжение за едно болно дете. Нищо чудно, че момчето, с което трябваше да се занимава, било трудно. „Без светлина не може да има радост. Без радост не може да има живот!“ — бе заявявал често Пол и я бе възнаграждавал с ослепителната си усмивка.
Миниатюрната стаичка, в която се озова, след като изкачиха четири етажа, тънеше в полумрак. Намираше се в коридор, с наредени от двете страни помещения за прислугата, всичките с еднакви размери и с място колкото да се мине покрай самотното легло. През перденцето на единствения прозорец се провираха последните лъчи на залязващото слънце и образуваха светла пътечка край кревата. Слугинята, която влезе преди нея, запали един фенер и се обърна да огледа новодошлата с подозрителен, неодобрителен поглед.
— Не мога да разбера защо херцогинята изпраща таквиз кат’ теб да съ грижат за негу. Да ни би да спи, кат’ въ избира. Ей тук, искам да кажа. — И тя се чукна с показалец по челото и огледа отново Мария, като клатеше глава. — Първо пращаше в къщата мъже три пъти колкото теб, кат’ мислиши, чи шъ извършат чудеса. И те всичките си събираха багажа само след две седмици, кат’ съ кълняха, че по-скоро адът шъ съ покрий с лед, отколкото да останат дори един ден повичи тук с… „чудовището“.
— Какви жестоки думи! Няма човешко сърце и душа, които да не могат да бъдат спасени с търпение и доброта.
Слугинята вдигна вежди и изпуфка.
— Ощи ни си го видяла. Е, няма значение. Скоро шъ съ убедиш сама. — Тръгна към вратата, но в последния момент додаде: — Щях да я заключа, аку бях на твое място. Човек не знай кой можи да види над главата си, аку съ събуди посред нощ. Миналия месец виконтеса Креншо съ събудила, щот’ някакъв я натискал, ама ни бил мъжът й, а някакъв маскиран човек. Та той в продължение на два часа съ забавлявал с нея пред очите на собствения й съпруг. И сякаш туй не стигало, ами обрали и всичкити й долни дрехи. След два дни открили най-разголената й долна риза да съ ветрей на една стара бесилка край Найджъл’с Холоу. И, между другото — добави тя, след като направи пауза за по-голям ефект. — От тази страна са женскити стаи, от другата — мъжкити. Всяка нощна прибежка се наказва с уволнение, ако разбираш за к’во ти говоря. Тъй кат’ тъ гледам, май разбираш. — Подсмръкна и я изгледа неодобрително. Умивалнята й в края на коридора. Тя е за всички ни. Гъртруд, главната икономка, обещава да осигури собствен леген да съ мийм във всяка килийка, ама първо трябва да успей да убеди собственика на местния магазин да ни отпусне още един кредит. Ако питаш мен, туй шъ стани, кат’ си видиш гърба без огледалу, тъй казах и на нея. Дотогаз шъ съ мийш там и шъ трябва да го прайш бързо.
— Кога ще се видя с господаря Солтърдън? — провикна се след нея Мария, но тъй като не получи отговор, се запъти към вратата.
Успя да види само как фигурата й изчезва в мрака. След това я обгърна тишина. Погледна първо на едната страна, после на другата, като й се привиждаха разбойници и обезглавени рицари. Вдигна брадичка, влезе отново в стаята си и затвори вратата. Облегна се с въздишка на нея.
Смееше ли да признае, дори пред самата себе си, че събитията от последните четири дни й бяха дошли прекалено много? През тях бе наета на работа от херцогиня Солтърдън, бе напуснала единствената къща и село, които познаваше и бе попаднала в един напълно непознат и чужд за нея свят. За първи път в живота си беше сама, напълно сама. Досегашният й живот, в повечето случаи доста суров, бе изчезнал като дим само с написването на няколко реда от високопоставената дама.