Выбрать главу

— Разкажи ми за нея, Крис.

— Лизбет е… — Той тежко въздъхна и машинално спусна щората на прозореца зад бюрото. — Тя е красавица. Всъщност сама сте се убедила в това. И още — умна е, способна, амбициозна. Изключително властна е, но Джей Си нямаше нищо против. Веднъж сподели с мен, че ако нямало кой да го командва, щял да пропилее живота си.

— Непрекъснато ли бяха заедно?

— Не, виждаха се само два-три пъти седмично, обикновено в сряда и събота. Вечеряха в някой ресторант, после отиваха на театър или на концерт. Посещаваха и различни обществени прояви, които изискваха присъствието им. Всеки понеделник обядваха заедно в точно определено време — от дванайсет и половина до два. През август заминаваха на почивка (Лизбет винаги избираше курорта), а през другото време понякога прекарваха заедно пет почивни дни.

— Струва ми се странно — все едно са имали разписание.

— Беше по настояване на Лизбет. Тя искаше взаимоотношенията им да бъдат ясни и всеки от двама им да знае правата и задълженията си. Навярно разбираше колко разсеян е Джей Си и искаше изцяло да й посвети вниманието си, когато бяха заедно.

— Дали „разсейването“ му го е отвеждало при други представителки на нежния пол?

— Не ви разбирам.

— Имал ли е връзка с друга жена?

— Питате дали е бил влюбен в друга, така ли? Сигурен съм, че не беше.

— Може би е имал само сексуална връзка със съперница на Лизбет.

Облото лице на Крис се изопна, очите му стрелнаха Ив с леден поглед.

— Ако намеквате, че Джей Брансън е изневерявал на жената, с която е бил обвързан, то жестоко се лъжете. Беше й предан… и верен.

— Какво те кара да бъдеш толкова сигурен?

— Уреждах всичките му служебни и лични срещи.

— Ами ако тайно се е виждал с друга жена?

— Поведението ви е непростимо! — извика Крис. — Човекът е мъртъв, а вие го наричате лъжец и измамник.

— Не го обвинявам в нищо — поправи го Ив. — Само питам. Такава ми е работата — да разпитвам. И да направя всичко възможно виновните да бъдат наказани.

— Не ми се нрави начинът, по който си вършите работата — промърмори Крис и се обърна. — Джей Си беше почтен и добър човек. Добре познавам навиците и настроенията му. Сигурен съм, че не би се забъркал в тайна любовна авантюра, но дори да го беше сторил, щях да разбера.

— Всъщност исках да поговорим за Лизбет Кук. Какво би спечелила от смъртта на Брансън?

— Не знам. Той се отнасяше с нея като с принцеса, задоволяваше дори най-малките й прищевки. Струва ми се, че тя уби гъската със златните яйца.

— Каква е тази гъска?

— Ами… от баснята за селянина, дето заклал гъската, която му снасяла златни яйца, а после горчиво съжалявал. Джей Си даваше на Лизбет всичко, което тя пожелаеше. А сега е мъртъв и „златните яйца“ ще секнат.

Докато излизаше от кабинета Ив си мислеше, че може би симпатичната Лизбет е пожелала да заграби цялото богатство на любовника си, поради което е решила да го убие.

Предварително беше разгледала говорещата карта във фоайето на сградата и знаеше, че кабинетът на Би Доналд Брансън е срещу този на брат му на същия етаж. Запъти се в тази посока, надяваше се да го намери на работното му място. Повечето канцеларии бяха празни, а стъклените им врати бяха заключени.

Сякаш самата сграда тъгуваше за покойния собственик на компанията.

На еднакви интервали бяха монтирани монитори, на които холограмни изображения рекламираха новите или най-популярни продукти на „Брансън тулс енд тойс“. Ив спря пред един екран и едновременно развеселено и раздразнено се загледа в дроид с полицейска униформа, който отвеждаше загубено дете при майка му, която ронеше сълзи от облекчение и благодарност.

Дроидът се обърна към Ив — сериозното му лице вдъхваше доверие, униформата му беше идеално изгладена като тази на Пийбоди — и заяви:

— Наше задължение е да служим на обществото и да го пазим от престъпниците.

Сетне триизмерното изображение се отдръпна назад и се завъртя, за да може зрителят да добие по-пълна представа за продукта и аксесоарите, докато компютърът изреждаше подробности за всеки модел и цената му. На полицая се предлагаше дроид уличен крадец с въздушни кънки.

Ив поклати глава и се извърна. Питаше се дали компанията произвежда дроиди проститутки или наркопласьори. А може би и няколко психопата, за да бъде играта по-интересна… но тогава щеше да възникне необходимостта от дроиди — жертва на насилието…