— Не биваше да го оставям сам. Трябваше да бъда с него, не с теб.
— Беше с мен. — Той я хвана за раменете и я разтърси. — Не можеш да го промениш. Искам отново да бъдем заедно. Повярвай, че не съм ти се наситил.
Започна да я целува, в гърдите му се бореха противоречиви чувства — безпомощна ярост, похот и объркване. Пийбоди тихо изстена, сякаш изпита облекчение, после впи устни в неговите, забравила гнева си.
В този миг влезе Ив и като ги видя, се вцепени. Едва успя да възкликне:
— Боже мой!
Двамата толкова страстно се целуваха, че изобщо не я чуха.
— Майчице! — Тя притисна с пръсти клепачите си, напразно надявайки се двамата да са се разделили, когато отвори очи. — Престанете! — Пъхна ръце в джобовете си, забели очи и се престори, че не забелязва как Макнаб опипва задника на сътрудничката й. — Престанете!
Влюбените най-сетне я чуха и подскочиха като ужилени. Макнаб се удари в стола, който се преобърна и се втренчи в Ив така, сякаш я виждаше за пръв път.
— Ами… ние…
— Млък! Не искам да чувам гласа ти — предупреди го тя. — Седни и си дръж езика зад зъбите. Пийбоди, какво си ме зяпнала? Защо още не си ми поднесла кафето?
— Кафето ли? — Помощничката й замаяно премигна. — Кафе… какво кафе?
— Поръчай на автоготвача да ми направи кафе. — Ив посочи към машината, сякаш говореше на дете, после демонстративно погледна часовника си. — От този момент започва работният ви ден. Всичко, което се е случило преди това, е било през свободното ви време. Ясно ли е?
— Разбира се. Слушайте, лейтенант…
— Млъкни, Макнаб! Не желая никакви обяснения, нито да обсъждам онова, с което вие двамата се забавлявате, когато не сте на работа.
— Ето кафето, лейтенант. — Пийбоди подаде чашата на началничката си и предупредително стрелна с поглед Макнаб.
— Пристигнаха ли резултатите от лабораторията?
— Веднага ще проверя. — Пийбоди, която изпита огромно облекчение, побърза да седне пред компютъра.
В този момент влезе Фийни. Изглеждаше ужасно, торбичките под очите му заплашваха да увиснат до носа му. Щом го видя, Пийбоди стана и поръча още кафе.
Ирландецът разсеяно й кимна в знак на благодарност, седна до масата и веднага заговори:
— Спасителните екипи успяха да проникнат до мястото на последната експлозия… където загина Малой. — Той задавено се изкашля, после отпи от кафето си. — Взривът е отнесъл предпазния й щит. Смъртта й е била мигновена.
За миг никой не проговори, сетне Ив се изправи.
— Лейтенант Малой беше способно ченге — това е най-голямата похвала за всекиго от нас. Загина при изпълнение на служебния си дълг, опитвайки се да спаси подчинените си. Наш дълг е да открием виновниците за смъртта й и да се погрижим да бъдат справедливо наказани. — Отвори папката, която беше донесла, извади две снимки и ги прикрепи на таблото.
— Клариса Брансън, известна и като Шарлот Роуън. Доналд Брансън. Няма да прекъснем работата си, няма да се примирим, докато тези двамата не бъдат хвърлени в затвора! — възкликна Ив. Очите й блестяха, лицето й беше сурово. — Провери резултатите от лабораторията, Пийбоди. Макнаб, спешно искам записите от видеотелефона на Моника Роуън. Фийни, искам да разпиташ Зийк. Може би ще успееш да научиш нещо повече от мен. Възможно е младежът да си спомни някаква подробност, която да ни подскаже къде да търсим престъпниците.
— Добре, Далас.
— После ще разпиташ и Лизбет Кук. Ако имаш време, отиди в дома й — навярно ще научиш повече, ако се престориш, че й съчувстваш.
— От ревливите ли е?
— Нищо чудно.
— Ще се запася с носни кърпи — въздъхна ирландецът.
— Трябва да попаднем на следите им — продължи Ив, докато се взираше в сътрудниците си. — Да разберем къде са се укрили, къде ще отидат след това, коя е следващата им „мишена“ и кога възнамеряват да я взривят. Навярно вече знаят, че разследваме групата „Аполон“ и ще предположат как рано или късно ще разберем, че Клариса е дъщеря на Джеймс Роуън. — Приближи се до таблото и прикрепи нова снимка. — Това е майката на Шарлот Роуън. Мисля, че собствената й дъщеря е заповядала да я екзекутират. Следователно имаме работа с дяволски умна и коравосърдечна жена. Изкусна актриса, която не се спира пред нищо, дори пред убийство. Заедно със съпруга си е уредила да бъдат ликвидирани четирима души, между които собствената й майка и деверът й. Освен това е виновна за смъртта на стотиците жертви на терористичните актове, които са само за прикритие на истинската й цел — изнудването.