На китката имаше рана, а отдолу се показваше металната конструкция, осеяна със сензори и чипове.
— Разбира се, когато го извадихме и хубаво го огледахме…
— Има право. Не е точно като човек. Направихте ли снимки?
— Разбира се.
— Ние също ще го снимаме, за да прикрепим снимките към нашия рапорт. Постарай се да го хванеш от различни ъгли, Пийбоди.
Стана, отдалечи се от насъбралите се водолази и се обади на Фийни.
— Изпращам дроида в лабораторията. Искам някой от твоя отдел да работи съвместно с хората на Дики. Много важно е да успеем да върнем програмата му до началната й точка. Възможно ли е да я включим в нашата система, за да разберем какво се е случило през онази нощ?
— Може би ще успеем.
— Какво ще кажеш, ако те помоля да откриеш и времето, по което е бил програмиран?
— Ще преценя, когато видя дроида. Големи ли са уврежданията?
Тя се обърна и погледна снимката на черепа, направена от Пийбоди, на която се виждаше огромната дупка, и мрачно отговори:
— Да.
— Ще направим всичко възможно. Откриването на дроида ще помогне ли да отпадне обвинението срещу Зийк?
— Разбира се. Не може да бъде осъден заради „убийството“ на робот. Има вероятност да го обвинят в унищожаване на имущество, но се съмнявам, че семейство Брансън ще се оплачат в полицията заради загубата на дроида.
Фийни се усмихна.
— Браво, лейтенант, отърва момчето. Искаш ли да му съобщя приятната вест?
— Не. — Ив погледна сътрудничката си. — Нека да я чуе от сестра си. — Пъхна комуникатора в джоба си и се обърна към Пийбоди: — Нямаме повече работа тук. Да тръгваме.
— Лейтенант… — Помощничката й се приближи до нея и сложи ръка на рамото й. — Ако знаете колко се страхувах, когато дойдохме тук! Боях се, че предположението ви няма да се оправдае. Сигурна бях, че дори Зийк наистина да е убил Брансън, то го е направил неволно. Може би брат ми нямаше да отиде в затвора, но до края на живота си щеше да се чувства виновен.
— Сега можеш да му съобщиш добрата новина.
— Вие трябва да му я кажете, защото повярвахте, че е невинен. Ще бъде по-спокоен и щастлив, ако я чуе от вас.
Зийк седеше с наведена глава и се взираше в ръцете си така, сякаш ги виждаше за пръв път.
— Не разбирам… — заговори колебливо. Струваше му се, че чува гласа на непознат. — Казвате, че е бил дроид, който е приличал на господин Брансън.
— Точно така. Не си убил никого. — Ив се приведе към него. — Престани да се самообвиняваш.
— Но той падна… удари си главата. Навсякъде имаше кръв.
— Падането е било програмирано, а под кожата му е била инжектирана кръвта на Брансън. Всичко е било направено с цел да си помислиш, че си го убил.
— Защо? Извинете, лейтенант, но теорията ви е направо налудничава.
— „Убийството“ е само част от гениално замисления план на Брансънови. За света той е мъртъв, а изплашената и малтретирана съпруга набързо се отървава от трупа, после изчезва. Сега двамата имат нова самоличност и могат да живеят където пожелаят, тъй като са много богати. Надявали са се да натрупат още повече пари, докато разкрием хитроумния им план. Подозирам, че са се съмнявали в способностите ни и са се смятали за недосегаеми.
— Но той я удари! — Зийк рязко вдигна глава. — Видях го със собствените си очи.
— Било е умело разиграна сцена. Какво са няколко синини в сравнение с перспективата да спечелиш милиони? Двамата вече са отстранили Джей Си, като са предизвикали Лизбет да го убие. По този начин са получили достъп до всички налични средства на компанията. Преди да „умре“ Доналд, заклеймен като човек, който е малтретирал и изнасилвал съпругата си, е изтеглил парите от банковите сметки. Надявали са се за изтълкуваме постъпката му като акт на един отмъстителен човек. Оказа се, че планът им не е съвършен, че са допуснали груби грешки.
Зийк упорито поклати глава. Едва сдържайки нетърпението си, Ив продължи да обяснява:
— Как си представяш, че ревнивец като Доналд ще разреши на жена си да отиде в лечебен център чак в Аризона и да остане две седмици там? По време на разпита Клариса се оплака, че дори не й позволявал да излиза сама. Същевременно й е разрешил да те покани в дома им. Едва ли ревнивец ще се съгласи съпругата му по цял ден да бъде в компанията на привлекателен младеж. Друго противоречие — според думите на Класира едва е станала от леглото след нанесения й побой, но след това, въпреки че уж е в шок, реагира мълниеносно и за пет-шест минути успява да се отърве от трупа на съпруга си.
— Не мога да повярвам, че е замесена — прошепна Зийк.