— Не биха могли да осъществят плана си без нейното участие. Помисли — живяла е близо десет години с човек, който я е малтретиран, но внезапно решава да избяга с теб. При това почти не те познава.
— Влюбихме се един в друг.
— Клариса не е способна на обич. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но тя те е използвала.
— Не бива да говорите така! — гневно възкликна младежът. — Не знаете какво изпитвахме, какви бяха чувствата й към мен.
— Зийк… — извика Пийбоди.
Ив й направи знак да не се намесва.
— Имаш право, не знам какви са били чувствата ви. Но знам, че не си убил никого, че жената, която е твърдяла, че те обича, те е набелязала за изкупителна жертва. Знам, че същата жена е отговорна за смъртта на стотици хора, които загинаха през тази седмица. Сред жертвите е и моя колежка и приятелка.
Скочи на крака и понечи да излезе, в този миг вратата се отвори и Мейвис се втурна в стаята и усмихната до уши извика:
— Здрасти, Далас! Върнах се.
Буйните й къдрици бяха обагрени в пурпурно червено, носеше контактни лещи и очите й бяха със странния цвят на бакър. Разпери ръце и яркозелените ресни на дрехата й, спускащи се от мишниците до китките й, се полюшнаха.
Ив се опита да „превключи на друга скорост“. Само допреди миг утешаваше опечален влюбен, а сега се появяваше ексцентричната й приятелка, преливаща от щастие.
— Здравей, Мейвис. Мислех, че ще се върнеш през следващата седмица.
— Май не знаеш кой ден сме днес, Далас. Турнето беше разтърсващо! Хей, Пийбоди, защо си провесила нос? — Усмивката й помръкна, когато забеляза опечаленото изражение на Зийк. Дори в еуфорията си осъзна, че младежът страда. — Извинете. Май съм дошла в неподходящ момент.
— Не, не се притеснявай. Да излезем в коридора и да си поговорим. — Ив направи знак на Пийбоди да опита да успокои брат си и двете с певицата излязоха от канцеларията. — Радвам се да те видя. — Внезапно осъзна, че самовлюбената Мейвис с безвкусните тоалети и екстравагантно боядисаната коса беше идеалният лек за обзелото я отчаяние.
— Нямаш представа колко се радвам — повтори и силно прегърна певицата. Мейвис се изкиска и я потупа по гърба.
— Брей, никога не си била толкова… буйна. Сигурно съм ти липсвала.
— Така е. Наистина ми липсваше. — Ив я пусна и се усмихна. — Навярно си побъркала публиката.
— Абсолютно! — Въпреки че коридорът беше тесен, Мейвис направи пирует. — Турнето беше направо вълшебно, умопобъркващо! Оттук отивам право при Рурк и те предупреждавам, че ще го разцелувам.
— Само не му пускай език.
— Ама и ти си една! Винаги намираш начин да ми развалиш удоволствието. — Тя разтърси пурпурните си къдрици и наклони глава. — Какво ти е, Далас! Изглеждаш адски скапано.
— Много благодаря. Точно това беше необходимо, та да ми се повиши настроението.
— Не се обиждай, но говоря съвсем сериозно. Нямах време да гледам телевизия, но чух какво разправяха хората. Хич не ми се вярва отново да започва Градска война. Кому е притрябвало да избива стотици хора? Подобни неща са типични за миналия век. Хайде, открехни ме какво става в действителност.
Ив се усмихна и внезапно се почувства малко по-добре.
— Нищо особено, скъпа. Само дето някакви откачени терористи взривяват най-прочутите сгради в града и искат като откуп милиони долари. Двамина дроиди се опитаха да ме убият, но успях да ги ликвидирам. Братът на Пийбоди пристигна от Аризона и се забърка в голяма каша: влюби се в една лъжлива уличница, която принадлежи към терористичната групировка, и беше обвинен в убийството на съпруга й.
— Това ли е всичко? Нямаше ме доста време. Очаквах да ми разкажеш нещо по-интересно.
— С Рурк се скарахме, после правихме страхотен секс… за да се сдобрим.
Мейвис цялата грейна.
— Това е новина! Вземи си един час почивка и ми разкажи най-подробно.
— Невъзможно е. Опитвам се да предотвратя разрушаването на града. Слушай, ще направиш ли нещо за мен?
— Разбира се, заслужила си го. За какво става въпрос?
— Трябва да скрием някъде Зийк, брата на Пийбоди. Никакви репортери, никакъв контакт с хора. Бях решила да го изпратя у дома, но Рурк е зает. Не искам да оставя бедното момче в ръцете на Съмърсет. Възможно ли е да го вземеш под крилото си?
— Естествено. Леонардо е много зает с новата си колекция, поради което имам свободно време. Бъди спокойна, ще забавлявам горкичкия Зийк.
— Много ти благодаря. Обади се на Съмърсет да ти изпрати кола.
— Сигурна съм, че ако го помоля, ще изпрати лимузина. — Сияеща от удоволствие, тя с танцови стъпки се отправи към вратата. Обърна се и промърмори: — Май беше по-добре да ме запознаеш с този Зийк, та да му е ясно коя ще бъде бавачката му днес.