— По-добре е Пийбоди да ви запознае. Младежът не може да ме гледа, в момента търси на кого да изкара яда си. Кажи на помощничката ми да ме чака в гаража. Предстои ни много работа.
— Много ти се е събрало, Зийк. — Мейвис облиза от пръстите си розовата глазура, докато се колебаеше дали да изяде още една от пастите, които им беше поднесъл Съмърсет. Лакомията й надделя и тя посегна към чинията.
— Ужасно се тревожа за Клариса — печално заяви младежът.
Мейвис, чиято уста беше пълна, само промърмори нещо.
Отначало Зийк се смущаваше и тя беше принудена да му измъква думите като с ченгел. Ето защо в продължение на цял час беше разказвала за турнето си и за Леонардо, като не пропускаше да спомене и Пийбоди, с което напълно спечели доверието му.
Когато го видя за пръв път да се усмихва, се почувства победителка. Накара го да й разкаже за работата си и макар да не разбираше нито дума, не отделяше поглед от него и ахкаше от възхищение.
Седяха в големия салон до камината, която Съмърсет беше запалил, щом беше уведомен за пристигането на Мейвис. Икономът беше донесъл чай, пасти и сандвичи, ала отначало младежът не посегна към храната.
Но след като Мейвис го накара да й разкаже цялата история, той установи, че без да забележи е изпил две чаши чай и е изял два сандвича.
Почувства се по-добре, сетне съвестта започна да го гризе. Докато беше задържан в полицейското управление, се успокояваше с мисълта, че по този начин плаща за извършеното от него престъпление и задето не е успял да спаси Клариса. Ала сега седеше пред камината в разкошната къща на Рурк и пиеше ароматен чай, сякаш беше заслужил награда заради греховете си.
Мейвис седеше на канапето и се чувстваше не по-малко удобно от котарака, който спеше до нея.
— Далас каза, че си убил дроид.
Зийк се сепна, сетне остави чашата си.
— Струва ми се невъзможно.
— Какво каза сестра ти?
— Че от реката са извадили робот, обаче…
— Може би е искала да те успокои. — Тя го изгледа любопитно. — Представи си, че те прикрива. О, сетих се! Сигурно изнудва Далас да приеме версията й, за да се отървеш от пандиза.
Предположението й беше толкова абсурдно, че при нормални обстоятелства Зийк щеше да се изсмее. Ала сега не му беше до смях.
— Дий не е способна на подобна постъпка!
— Нима? — Мейвис се намръщи, замисли се, сетне вдигна рамене. — Какво пък, може би ти е казала истината. Сигурно си утрепал дроид, който е прилича на онзи Брансън. Сестра ти никога не би излъгала, та да наруши закона…
Думите й накараха Зийк да прозре онова, което Ив и Пийбоди напразно се бяха опитвали да му внушат. Почувства се объркан, в съзнанието му се въртяха противоречиви мисли.
— Но ако наистина е бил дроид… Клариса е организирала всичко, както твърди Далас. Не, невъзможно е, сигурно греши.
— Може би. Макар че досега никога не се е лъгала за подобни неща. — Мейвис се протегна, без да изпуска от погледа си Зийк. Помисли си, че едва сега бедничкият започваше да проумява горчивата истина. — Да допуснем, че Клариса не е знаела за дроида двойник на Брансън. Помислила си е, че наистина си пречукат съпруга й, затова… не, не става. — Тя сбърчи вежди. — Ако трупът е бил на местопрестъплението, ченгетата веднага са щели да разберат, че „убитият“ не е човек, а дроид. Казват, че тя е наредила на домашния робот да хвърли тялото в реката. Вярно ли е?
— Да. — Сърцето му биеше до пръсване, страхуваше се да признае пред себе си жестоката истина. — Беше… беше обезумяла от страх.
— На нейно място всеки би се изплашил, но ако не беше изхвърлила трупа, планът им щеше да се провали. Мислейки, че Брачсън е мъртъв, полицаите са загубили ценно време, което му е дало възможност да изтегли всички налични пари и да се скрие. — Тя наклони глава. — Убедена съм, че никога нямаше да открият тялото, ако Далас не се беше досетила, че става въпрос за дроид. Щяха да си мислят, че трупът е бил изяден от рибите, а Клариса е избягала, защото се е изплашила от случилото се. Хитро, нали?
Мейвис, която досега лениво се изтягаше, седна на канапето, сякаш беше поразена от току-що хрумналата й мисъл.
— Следователно ако Далас не беше разгадала плана им и не се бе постарала да открие доказателства, престъпниците щяха да се измъкнат, а ти до края на живота си щеше да се измъчваш, задето си убил човек.
От гърдите му се изтръгна изтерзан вик:
— Господи! Какво направих?
— Нищо не си направил, миличък. — Мейвис се приведе и хвана ръката му. — Онези подлеци са ти скроили мръсен номер. Вината ти е в това, че си наивен и вярваш в доброто, без да подозираш, че повечето хора са зли.