— Остави ме… остави ме да размисля. — Олюлявайки се, той се изправи на крака.
— Разбира се, сладурче. Искаш ли да си полегнеш? Тук има страхотни стаи за гости.
— Не… Обещах да поправя колата на лейтенанта. Ще отида да поработя. Разсъждавам по-добре, когато съм зает с някаква физическа работа.
— Добре. — Тя го накара да облече палтото си, после приятелски го целуна по страната. Затвори вратата след него, обърна се и изненадано възкликна, когато видя Рурк.
— Иска ми се да имах повече приятели като теб, Мейвис — усмихнато промълви той.
— Рурк! — извика певицата и се затича към него. — Искам да ти се отблагодаря. Далас ми разреши. — Сграбчи го в прегръдките си и шумно го целуна.
Рурк мислено отбеляза, че не е очаквал такава сила от наглед крехката Мейвис.
— Аз ти благодаря, скъпа.
— Ще ти разкажа най-подробно за турнето, но не сега. Далас каза, че си много зает.
— За съжаление е точно така.
— С Леонардо сме решили да ви поканим на вечеря в някой ресторант. Какво ще кажеш за следващата седмица? Ще отпразнуваме успешното ми турне, ще ви разкажа всичко. Благодаря ти, Рурк. Даде ми възможност да осъществя мечтата си.
— Няма защо да ми благодариш. Ако беше бездарна, нямаше да постигнеш нищо дори с моя помощ. — Той закачливо дръпна една от спираловидните й къдрици и с учудване забеляза, че кичурът се разтяга и свива като пружина. — Надявах се да заведа Ив на последния ти концерт в Мемфис, но се случиха непредвидени събития.
— Разбрах. Слушай, жена ти изглежда ужасно. Когато тази история приключи, ще ми помогнеш ли да я отвлека. Ще накарам Трина да се погрижи не само за външния й вид, а да приложи терапия за релаксиране.
— С удоволствие ще ти съдействам.
— И ти изглеждаш преуморен — отбеляза Мейвис и си помисли, че никога досега не беше проявявал признаци на изтощение.
— Беше кошмарна нощ.
— Може би Трина трябва да се занимае и с теб. — Тя забеляза, че Рурк не я слуша, и се усмихна. — Няма да ти отнемам повече време. Може ли да поплувам в басейна?
— Иска ли питане?
— Още веднъж ти благодаря. — Тя грабна огромната си чанта и тръгна към асансьора. Още днес щеше да се обади на Трина и да уговори час за Ив и Рурк. Смяташе да им предложи да опитат и еротична терапия. От опит знаеше, че резултатите са превъзходни.
Двайсет и първа глава
Ив провери всички папки и дискове в кантората на Брансън, докато накрая се убеди, че той добре е заличил следите си. Записите на телефонния секретар бяха изтрити. Беше изпратила апарата на Фийни, но се съмняваше, че ирландецът ще открие каквото и да било.
Тя разговаря с помощниците на двамата братя, но искреното удивление и объркване на служителите й подсказа, че не са замесени в играта.
После отиде в лабораторията и огледа моделите дроиди, които още се разработваха. Подозренията за вината на Брансънови напълно се потвърдиха, когато началникът на лабораторията й съобщи, че са изработили два дроида — копия на братята Доналд и Джей Си — по поръчка на Клариса, която твърдяла, че иска да изненада съпруга и девера си. Поръчката не била регистрирана в отчетите на лабораторията.
Дроидите били закарани в дома на семейство Брансън преди три седмици.
„Тъкмо навреме“ — помисли си Ив, докато разглеждаше минидроидите и играчките, подредени на полиците. Взе една, която беше точно копие на полицейска електрошокова палка, и поклати глава.
— Тези трябва да бъдат забранени. Знаете ли колко обири на денонощни магазини се извършват ежемесечно с тях?
— Когато бях малка, тайно си купих такава палка. — Пийбоди се усмихна, припомняйки си детството си. — Родителите ми не разрешаваха в дома ни да се внасят играчки, напомнящи за насилието.
— Напълно споделям убежденията им. — Ив остави палката и продължи да разглежда сувенирите. Почувства, че силите я напускат, усещаше се така, сякаш се движеше във вода. — Господи, кой купува тези предмети?
— Туристите страшно си падат по тях. Зийк вече си е купил медальонче за ключове, стъклени глобуси и магнити, които се прикрепват към вратата на хладилника.
„Отделът“ за Ню Йорк беше пълен с медальони, писалки, фигурки, залепващи се върху таблото на колата, и още много сувенири, с които бяха претъпкани сергиите и магазините, посещавани от туристите.
Ив видя стъклени топки, пълни с вода, в които бяха поставени миниатюрни копия на Емпайър Стейт Билдинг, сградата на Обединените нации, Медисън Скуеър, хотел „Плаза“. Ако разклатиш топката, в нея се развихря изкуствена снежна буря.
„Каква ирония на съдбата — помисли си тя, — че именно някои от тези сгради бяха взривени.“