— Обзалагам се, че в момента точно тези топки много ще се търсят — мрачно отбеляза Пийбоди.
— Още едно доказателство, че обществото започва да се изражда. Сядай в колата — отиваме в къщата на милото семейство. — Тя потърка очите си. — Имаш ли от ободряващите таблетки?
— Да, разполагам с разрешеното количество.
— Дай ми една. Мразя ги, защото ме изнервят, но чувствам, че няма да издържа.
— Откога не сте спала?
— Един бог знае. Шофирай ти. — Мразеше да губи контрол над положението, но ако не шофираше Пийбоди, трябваше да превключи на автопилот. — Надявам се хапчето скоро да подейства, тогава ще те сменя на волана.
Настани се на дясната седалка, отпусна глава на облегалката и затвори очи. Само след пет минути почувства необичаен прилив на енергия. Отвори очи и възкликна:
— Чувствам се страхотно!
— Въздействието на таблетката продължава от четири до шест часа. После непременно трябва да си легнете, иначе ще рухнете като повалено дърво.
— Ако не открием престъпниците до шест часа, по-добре наистина да рухна. — Тя се свърза с Макнаб. — Изпратиха ли ти видеотелефона на Моника Роуън?
— Вече работим върху него. Имала е първокласен заглушител, но скоро ще получим резултат.
— Донеси всичко у нас — ще работя в домашния си кабинет. Донеси цялото устройство, ако до пет часа не успееш да се добереш до записаната информация. Кажи на Фийни, че му изпращам персоналния компютър на Брансън. Данните в паметта са заличени, но може би ще се добере до нещо.
— Бъдете спокойна. Стига да има някаква информация, ще я открием.
После Ив се свърза с Уитни.
— Сър, приключих в компанията на Брансън, в момента пътувам към дома му.
— Има ли някакъв напредък?
— Засега не сме открили нищо съществено. Предлагам да се извърши сканиране и евакуация на сградата на ООН. — Спомни си за красивите и скъпи сувенири, които беше видяла в лабораторията на компанията. — Навремето третият обект, взривен от групата „Аполон“, е бил Пентагонът. Ако терористите от „Касандра“ вървят по стъпките на предшествениците си, ще изберат сградата на Обединените нации. Би трябвало атентатът да бъде след няколко седмици, но не бива да разчитаме, че те ще се придържат към „графика“ на „Аполон“.
— Съгласен съм. Ще предприемем необходимите мерки.
— Мислите ли, че отново ще ни изпратят предупреждение? — попита Пийбоди, когато Ив прекъсна разговора с Уитни.
— Не вярвам. — Тя набра номера на доктор Майра. Щом лицето на психиатърката се появи на монитора, Ив премина направо към същността на въпроса. — Интересувам се от следното: като имаме предвид тонът на посланията до мен, фактът, че исканията на терористите не бяха изпълнени, както и това, че атентатите бяха сравнително неуспешни и имаше минимален брой жертви, смяташ ли, че от „Касандра“ отново ще си играят на гатанки?
— Съмнявам се. Не си спечелила битките, но не си ги загубила. Терористите не са осъществили целите си, докато полицията вече е по следите им. Според доклада ти, който току-що прочетох, те нямат представа, че си установила истинската им самоличност и схемата им на действие.
— Каква ще бъде реакцията им?
— Ще бъдат разгневени, амбицията им за победа ще нарасне. Мисля, че този път няма да те предупредят, нито да се държат самодоволно. По време на война всякакви правила отпадат.
— Съгласна съм. Ще ми направиш ли една услуга?
Майра любопитно я изгледа. Ив много рядко молеше за каквото и да било.
— С удоволствие.
— Съобщихме на Зийк за заговора и за участието на Клариса.
— Разбирам. Навярно му е много трудно.
— Да, приема го много зле. В момента е в дома ми в компанията на Мейвис, но мисля, че има нужда от помощта ти. Ако имаш време за визитации по домовете…
— Ще намеря време.
— Благодаря.
— Няма за какво. Довиждане, Ив.
В този момент пристигнаха пред къщата на Брансънови. Пийбоди паркира, сетне се приведе над волана и очите й се насълзиха.
— Да не си посмяла да се разплачеш! — сопна й се Ив.
— Не знам как да ви се отблагодаря, задето мислите за него. Опитвате се да го спасите, въпреки че си имате толкова други грижи.
— Мисля най-вече за себе си. — Ив отвори вратата на колата. — Не мога да си позволя помощничката ми да е разсеяна, защото се притеснява за член от семейството си.
Пийбоди знаеше, че не бива да й противоречи. Подсмръкна още веднъж, слезе от колата и заяви.
— Напълно съм съсредоточена върху работата, лейтенант.
— Дано да е така. — Ив изключи електронното устройство, с което полицията беше „запечатала“ вратата, и влезе в къщата. — Дроидите са били изключени и пренесени в лабораторията, за да бъдат изследвани. — Докато говореше, разкопча якето си, за да извади оръжието си при необходимост. — Предполага се, че тук няма никого, но имаме работа с хора, притежаващи солидни познания по електроника. Твърде възможно е да са влезли тук въпреки нашето устройство. Искам да си отваряш очите на четири, Пийбоди.