— Слушам, лейтенант.
— Ще започнем с кабинетите.
Работното помещение на Брансън подсказваше мъжко присъствие. Беше издържан в тъмночервено и зелено, с ламперия от тъмно дърво, кожени кресла и тежки кристални полилеи. Ив застана на прага и поклати глава.
— Не трябваше да си губя времето в завода. Клариса е онази, която дърпа конците, тя е движещата сила.
Прекоси коридора и влезе в кабинета на домакинята, който напомняше на изящно обзаведена всекидневна. Преобладаваха бежовите и розови тонове, върху красивите столове имаше възглавнички в пастелни цветове. На мраморната полица над камината бяха подредени красиви вазички, във всяка имаше цвете. Цветята бяха увехнали и от тях се разнасяше неприятна миризма, смесваща се с нежното ухание на въздуха.
Върху кушетката бяха разхвърляни възглавници, на които бяха избродирани лебеди, лампите бяха с абажури от тъмно стъкло, завесите бяха дантелени.
Ив се приближи до изящното старовремско бюро и разгледа комуникационното устройство с малък обхват и компютъра.
Богатата колекция от дискове съдържаше програми за пазаруване и за мода, няколко сантиментални романа и дневник, в който бяха записани разноски по поддръжката на дома, часове за срещи и покани за светски събития.
— Трябва да има още нещо. Запретни ръкави, Пийбоди. Да претърсим тази отвратителна стая.
— На мен ми изглежда красива.
— Само ненормален може да издържи в този розов кафез.
Погледнаха съдържанието на чекмеджетата, претърсиха и зад тях. В малкия гардероб откриха още канцеларски принадлежности и прозрачен пеньоар, също розов.
Зад акварелите, изобразяващи градини, нямаше нищо, дори прах.
Накрая Пийбоди попадна на „скритото съкровище“.
— Диск! — извика победоносно и го показа на началничката си. — Беше във възглавничката с лебеда.
— Да го пуснем. — Ив учудено вдигна вежди, когато пъхна диска в компютъра и той незабавно се включи. — Скрила го е, но не си е направила труда да го закодира. Тук има нещо нередно.
Беше дневник, написан в първо лице, описани бяха побои и изнасилвания.
„Чух го да влиза. Реших, че ако ме помисли за заспала, ще ме остави на спокойствие. Днес внимавах да не направя нещо, с което да предизвикам гнева му. Но още когато чух да се качва по стълбите, разбрах, че е пиян. Щом се приближи до леглото, долових миризмата на алкохол.
Страхувам се повече, когато е пиян, когато е мъртво пиян.
Стисках клепачи, дори престанах да дишам. Молех се да е пил повече и да не ме докосне. Но никой не чува молитвите на беззащитните.“
„Правиш се на заспало, а, момиченце?“ — Думите, гласът, споменът сякаш се забиха в сърцето на Ив като остри кинжали. Долови миризмата на алкохол, примесена с аромата на бонбони, усети пръстите, които безцеремонно опипваха.
„Умолявах го да престане, но беше твърде късно. Той ме стисна за гърлото, за да не изкрещя, после проникна в мен. Изпитвах нетърпима болка, усещах парещия му, вонящ дъх.“
„Недей! Моля те, недей!“ Ив също беше молила, но напразно. Изнасилвачът я беше стискал за гърлото, докато пред очите й затанцуваха червени точки. А после я беше обладал, обливайки лицето й с противния си дъх.
— Лейтенант! — Пийбоди я разтърси за рамото. — Какво ви е? Пребледняхте като платно.
— Нищо… ми няма. — Ив се задъхваше. — Това е фалшификат. Знаела е, че ще го намерим по време на обиска. Прочети го до края.
Приближи се до прозореца, отвори го и се наведе навън. Студеният въздух сякаш обсипа лицето й с хиляди ледени иглички и раздра гърлото й.
Тя си повтаряше, че за нищо на света не бива да позволи на ужасяващите спомени да й повлияят и да я накарат да изгуби контрол.
— Говори за Зийк — извика Пийбоди. — Надълго и нашироко обяснява как са се запознали, какво е почувствала, като е осъзнала, че е влюбена в него. — Тя вдигна поглед и с облекчение забеляза, че Ив вече не е толкова бледа, макар руменината й навярно да се дължеше на ледения вятър. — Разказва как е отишла в работилницата… Съвпада с версията, която вече сме чували. После твърди, че е добила смелост благодарение на Зийк и че най-сетне се е решила да напусне съпруга си. Дневникът завършва с изречението, че вече е събрала багажа си и се готви да се обади на брат ми, за да започне нов живот заедно с него.