— Не бързам за никъде.
Когато той влезе в банята, Пийбоди побърза да се обади на Чарлс Мънро, за да отмени срещата, която си бяха уговорили за вечерта. Въпреки че Зийк се беше изказал като свободомислещ човек с напредничави възгледи, едва ли щеше да одобри връзката й с жиголото.
Навярно щеше да се изненада, ако можеше да прочете мислите на „малкото си братче“. Докато стоеше под душа, а топлата вода прогонваше умората му от дългото пътуване, Зийк си мислеше за една жена. Опитваше се да си внуши, че трябва да прогони образа й от съзнанието си, че връзката му с нея е невъзможна, че няма право да мечтае за нея.
Беше омъжена, а той й бе подчинен.
Повтаряше си, че трябва да я вижда само като своя началничка и се гневеше, когато сърцето биеше лудо при мисълта, че скоро ще се срещне с нея.
Красивото й лице непрекъснато изплуваше в съзнанието му, струваше му се, че вижда тъжните й очи, чува мелодичния й глас, наблюдава достойното й поведение. Казваше си, че е глупаво да се влюби като хлапак, че не подхожда на възрастта му. Но дълбоко в душата си признаваше, че само заради тази жена беше приел предложената му работа и беше пристигнал в Ню Йорк.
Копнееше отново да я види и същевременно се срамуваше от страстта си.
И все пак не беше като дете, което мисли, че може да има всичко, което си пожелае.
Казваше си, че може би ще се вразуми, когато я види в собствения й дом заедно със съпруга й. Самозалъгваше се, че се е влюбил в нея заради обстоятелствата, при които се бяха запознали. Когато за пръв път я беше видял, тя изглеждаше толкова самотна и деликатна… приличаше на ледена кралица сред нетърпимата горещина на пустинята.
Навярно тук, в големия град, щеше да бъде различна, той също се беше променил. Щеше да свърши работата, за която го беше помолила и нищо повече. Най-радостното беше, че щеше да прекара известно време заедно със сестра си, която лудо обичаше. Освен това щеше да разгледа града, който я беше накарат да напусне семейството си.
Ню Йорк вече го беше очаровал.
Докато се бърше с хавлията, Зийк се опита да надникне през запотеното прозорче. Макар че картината беше неясна, сърцето му затупка по-бързо.
Помисли си: „Тук всичко е толкова… толкова много.“ Беше свикнал с гледката на безкрайните пустини, планините и полята на Аризона, където семейството се беше преместило преди няколко години. А в Ню Йорк можеше да се види какво ли не и всичко беше събрано в едно сравнително малко пространство.
Искаше му се да види толкова много забележителности… Докато обличаше чиста риза и панталони, обмисляше какво да предприеме. Когато се върна във всекидневната, изгаряше от нетърпение да започне осъществяването на плановете си. Видя как сестра му се опитваше да приведе в ред стаята и се усмихна.
— Зажаднял съм да бъда с теб.
— Радвам се. — Пийбоди беше скрила всички дискове и папки с досиета на престъпници. Вдигна поглед и смаяно примигна. Бе толкова изненадана и щастлива от внезапната поява на Зийк, че не беше забелязала как братчето й е пораснало и е станало красив мъж.
— Изглеждаш страхотно… струваш ми се някак по-едър, по-възмъжал.
— Сигурно причината е в новата риза, която облякох.
— Може би. Искаш ли натурален сок или чай?
— Ами… всъщност искам да изляза. Купих си пътеводител на града и го разучих по време на пътуването до тук. Знаеш ли колко музеи има само в Манхатън?
— Не, но се обзалагам, че ти знаеш. — Внезапно й хрумна, че няма да е зле да се поразходи със Зийк. — Почакай да се преоблека и заедно ще ги разгледаме.
След час мислено се благославяше, задето носеше удобни зимни обувки, вълнени панталони и палто с дебела подплата. Зийк не се интересуваше само от музеите, но от всичко, което го заобикаляше. Непрекъснато снимаше с миниатюрната видеокамера, която си беше купил специално за пътуването и която уличните крадци щяха да му задигнат, ако Пийбоди не си отваряше очите на четири. Непрекъснато му повтаряше да бъде нащрек, да наблюдава хората около него, но той само се усмихваше и кимваше.
Изкачиха се с асансьора до върха на Емпайър Стейт Билдинг и стояха там, докато ушите им замръзнаха от ледения вятър. Сивите очи на Зийк блестяха — личеше си, че е поразен от гледката. Обиколиха музея „Метрополитън“, позяпаха витрините на магазините по Пето авеню, наблюдаваха автобусите с туристи, повозиха се на надземните ескалатори и ядоха твърди гевреци, които Зийк настоя да купи от един уличен павилион.
Единствено сестринската обич накара Пийбоди да се съгласи да покарат кънки на прочутата ледена пързалка в Рокфелер Сентър, въпреки че едва усещаше краката си след тричасовата обиколка на града.