Намръщи се, защото беше сигурна, че ще й достави удоволствие да го наблюдава… а лейтенант Ив Далас не биваше да гледа безучастно как някой престъпва закона.
Влезе в ателието и затвори вратата. Лъхна я неприятна миризма на пот, смазка, долнокачествено кафе, засъхнала урина. Тя нареди на осветлението да се включи и присви очи, когато ярките лампи пробляснаха.
Помещението беше още по-неприветливо от фасадата на сградата. Липсваха столове за клиентите, боядисаният в отровнозелено дървен под беше мръсен и покрит с дълбоки драскотини. Докато Ив обикаляше из помещението, подметките на тежките й обувки залепваха, което подсказваше, че миенето на пода не е било приоритет за покойния.
Едната стена беше заета със сиви метални полици, върху които хаотично беше нахвърляно какво ли не: минителевизори, охранителни камери, портативни видеотелефони, електронни дневници и устройства за комуникации. Върху някои от тях Майстора беше започнал да работи, на други — да изважда частите.
В другия край бяха подредени още уреди и устройства, които навярно вече бяха поправени, тъй като написаната на ръка табелка над тях уведомяваше клиентите, че вещи, непотърсени в трийсетдневен срок, остават в полза на работилницата. Навсякъде бяха разлепени надписи, провъзгласяващи: „Не работим на вересия“.
Майстора явно беше имал извратено чувство за хумор: над касата беше окачен човешки череп, а на табелката под провисналата челюст пишеше: „Последният крадец“.
— Голям майтап, няма що! — изсумтя Ив и внезапно осъзна, че по гърба й лазеха тръпки. Единственият прозорец се намираше зад нея и беше с решетки, външната врата беше затворена. Тя вдигна поглед към мониторите. Камерата беше включена и на екрана се виждаше голям участък от улицата. Другият монитор показваше помещението и Ив съгледа собствения си образ.
Беше убедена, че никой не би могъл да влезе тук, освен ако Майстора не го пуснеше.
Реши да помоли инспектор Сали от полицията в Ню Джързи да й предостави копия от записите на двете охраняващи камери.
Приближи се до работната маса, върху която беше поставен компютър и забеляза, че това беше отвратителен хибрид, изработен с откраднати части. И все пак навярно работеше по-бързо и ефикасно от компютъра, който й беше зачислен.
Нареди му да се включи, но не се случи нищо. Тя се намръщи и натисна няколко клавиша. Мониторът просветна.
ВНИМАНИЕ… КОМПЮТЪРЪТ Е ЗАЩИТЕН ЧРЕЗ ДОПЪЛНИТЕЛНА СИСТЕМА. ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛАТА В РАЗСТОЯНИЕ НА ТРИЙСЕТ СЕКУНДИ ИЛИ ИЗКЛЮЧЕТЕ.
Ив го изключи. Дано Фийни — шефът на отдел „Електронна обработка на информацията“ — имаше време и желание да си поиграе с тази машина.
Разкодира вратата в дъното на помещението и се озова в работилницата. Хрумна й, че само джуджетата от приказките биха могли да се справят с този хаос. Навсякъде бяха разхвърляни кабели и части от електронни устройства. Някои инструменти бяха окачени по местата си, но повечето бяха оставени тук и там. Ив видя минилазери, миниатюрни пинсети и отвертки.
Отмести с крак кутия от монитор и си помисли, че е трудно, дори невъзможно да се прецени дали човекът е бил нападнат тук. Все пак беше почти убедена, че хаосът не е причинен от нападателите. Беше се срещала с Майстора само няколко пъти и не го бе виждала от една-две години, но си спомняше, че не беше от хората, които поддържаха външността си или порядъка на работното си място.
— Убийците не биха могли да влязат в тази къща катакомба, ако сам Майстора не ги е пуснал — промърмори тя. Покойникът очевидно беше параноик — за това свидетелстваше третата камера на тавана, която Ив забеляза едва сега. Всеки сантиметър от помещенията и част от тротоара пред ателието бяха под непрестанно наблюдение.
„Не, не са го нападнали тук“ — реши тя. Ако Майстора наистина е бил изплашен до смърт, както твърдеше приятелят му, това е била още една причина да бъде по-предпазлив. И все пак не се е чувствал в безопасност в работилницата, затова се е обадил на Плъха.
Влезе в стаичката, която служеше едновременно като всекидневна и спалня. До стената стоеше походно легло, застлано с пожълтели чаршафи, на масата беше поставено устройство за комуникации, което също беше изработено с части, извадени от друга апаратура, в ъгъла имаше куп непрани дрехи. Банята беше толкова малка, че едва имаше място за кабинката за душа и за тоалетната чиния.
В тясната кухничка имаше отлично зареден автоготвач и малък хладилник, който се оказа претъпкан с храна. Най-различни консерви бяха натрупани една върху друга и образуваха стена, която стигаше почти до кръста на Ив.