— Да. — Адвокатката стисна устни, сетне добави: — Човек от прокуратурата ме уведоми, че на Лизбет Кук е предявено обвинение в непредумишлено убийство.
— Изглежда, решението не ви задоволява.
— С Джей Си бяхме много добри приятели. Права сте — не съм съгласна неговата убийца да се отърве само с няколко години в някой затвор с лек режим.
„Прокурорът уговаря далаверите, а ченгетата изяждат калая“ — кисело си каза Ив.
— Моята работа се състои в събирането на всички веществени доказателства. Завещанието на господин Брансън може да промени положението.
— То ще бъде отворено довечера в дома на Доналд Брансън.
— Предполагам, че вече знаете кои са наследниците на покойния.
— Да. — Сузан замълча, сякаш в душата й се бореха противоречиви чувства. — Но не мога да ви ги съобщя преди официалното прочитане на завещанието — такива бяха изричните указания на клиента при съставянето му. Ръцете ми са вързани, лейтенант.
— Вашият клиент не е предполагал, че ще го убият.
— Няма значение. Повярвайте, че вече наруших установени правила, като настоях завещанието да бъде отворено довечера.
Ив се замисли за миг, после попита:
— В колко часа?
— В осем.
— Законът забранява да присъствам.
Сузан вдигна веждата си, украсена с обеца.
— Не, но все пак трябва да поискаме съгласието на господин и госпожа Брансън. Ще разговарям с тях и ще ви се обадя.
— Добре. Няма да бъда в управлението, но ще ми предадат съобщението ви. И още нещо: познавате ли Лизбет Кук?
— Да. Често се срещах с нея и с Джей Си.
— Какво е мнението ви за нея?
— Тя е амбициозна, решителна, властна. И доста избухлива.
Ив кимна.
— Очевидно не ви е допадала.
— Напротив, много я харесвам. Възхищавам се от жените, които знаят какво искат, а когато го получат, с нокти и зъби се опитват да го задържат. Джей Си беше много щастлив с нея. — Тя стисна устни, в очите й пробляснаха сълзи. — Ще ви се обадя — добави и прекъсна връзката.
— Излиза, че всички са обичали Джей Брансън — промърмори Ив, поклати глава и се залови да прибира в чантата си онова, което щеше да й бъде необходимо. Точно когато излизаше от канцеларията, комуникаторът й избръмча. Тя го извади и каза: — Далас слуша.
— Лейтенант…
— Пийбоди, мислех, че развеждаш брат си из града.
— По-скоро той ме развеждаше. — Помощничката на Ив забели очи. — Вече се изкачих на върха на Емпайър Стейт Билдинг, два пъти обиколих Силвър Палас, наблюдавах кънкьорите на ледената пързалка в Рокфелер Сентър… — За миг тя замълча — за нищо на света не би признала, че Зийк я беше накарал да вземе кънки под наем и да се по-пързаля с него. — Освен това посетихме два музея и съм капнала от умора. Брат ми настоява да направим въздушна обиколка на Манхатън. Хеликоптерът излита след петнайсет минути.
— Като те слушам, косата ми настръхва — отбеляза Ив и се запъти към асансьора.
— Зийк е за пръв път в Ню Йорк. Едва успях да му внуша, че не бива да разговаря с проститутките и просяците. Представи си, искаше да участва в онези мошенически игри на карти.
— Добре, че сестра му е ченге — усмихна се Ив.
— Така си е. — Пийбоди въздъхна. — Научих нещо, което може би е съвсем маловажно, но ми се стори странно и реших да ви уведомя.
Вратите на асансьора се отвориха и Ив се озова в подземния гараж.
— И какво е то?
— Зийк обясни, че дошъл в Ню Йорк, за да изработи някакви шкафове. Оказа се, че работата му е била възложена от Доналд Брансън.
— Какво? — Ив замръзна на мястото си. — Брансън е наел брат ти, така ли?
— Да — печално потвърди помощничката й. — Каква е вероятността нарочно да е избрал точно Зийк?
— Голяма. Много голяма. Откъде Брансън е научил за брат ти?
— Всъщност шкафовете са поръчани от съпругата. Била на почивка в Аризона и видяла в магазина на кооперацията за художествени занаяти вградените шкафове, изработени от Зийк. Повярвай, че наистина го бива. Госпожа Брансън се заинтересувала и пожелала да я запознаят с човека, който ги е измайсторил. Така се е стигнало до поканата брат ми да дойде в Ню Йорк.
— Срещата им изглежда съвсем случайна. — Ив седна зад волана. — Зийк съобщил ли им е за пристигането си?
— Накарах го да им се обади. Когато спомена името Брансън, бях принудена да му обясня защо съм толкова изумена. Той реши да се свърже с работодателката си и да я попита дали се отказва от поръчката.
— Добре. Не се тревожи, Пийбоди. Все пак искам да разбера как са реагирали семейство Брансън. Ако Зийк не ги е уведомил, че сестра му е ченге, кажи му да не обелва нито дума по този въпрос.
— Разбира се. Но нали те не са заподозрени? Знаем кой е престъпникът.