— Вярно е, но все пак трябва да внимаваме. А сега продължете обиколката на града. Ще се видим утре.
„Странно съвпадение“ — помисли си Ив, докато изкарваше колата от гаража. Мразеше съвпаденията. Ала колкото и да си блъскаше главата, не можеше да открие нещо нередно в това, че роднините на убития са наели брата на Пийбоди.
Джей Си е бил жив, когато са предложили работата на Зийк. Нито брат му, нито снаха му бяха заподозрени в убийството му.
Понякога наистина се случваха случайни съвпадения. Но Ив съхрани информацията в съзнанието си, за да я „изрови“, когато й е необходима.
Когато тя влезе в дома си, дочу тиха музика. Навярно Съмърсет се разнообразяваше, докато изпълняваше задълженията си, които едва ли го преуморяваха.
Ив съблече якето си и го преметна на парапета, сетне тръгна нагоре по стъпалата. Надутият иконом щеше да разбере, че се е прибрала. Проклетникът знаеше всичко. Освен това мразеше нарушаването на установения ред, както и да го безпокоят след края на работното му време. Едва ли щеше да си направи труда да напусне покоите си, за да се заяжда с нея.
Тя се обърна и тръгна по коридора към залата, където Рурк беше подредил колекцията си от оръжия. Знаеше, че само двамата с него и икономът имаха достъп до това помещение.
Колекцията беше обявена пред властите и на практика беше легална… поне от известно време. Ив искрено се съмняваше, че всеки експонат е придобит по законен начин.
Притисна длан към пластината, изчака, докато проблесна зеленикава светлина, означаваща, че се взема отпечатъкът й, после назова името си и накрая набра кода.
Компютърът потвърди самоличността й и бравите щракнаха.
Тя пристъпи в залата, затвори вратата и дълбоко си пое въздух.
В просторното помещение бяха изложени оръжия от всички епохи. В стъклени витрини, в остъклени шкафове, както и по стените бяха подредени пистолети, ножове, лазери, мечове. Всички свидетелстваха за неугасващото желание на хората да избиват ближните си.
Ала все пак Ив знаеше, че щеше да се чувства безпомощна без оръжието си.
Спомни си първия път, когато Рурк й беше показал тази зала; тогава в душата й се бореха противоречиви чувства. Интуицията й подсказваше, че може би той е престъпникът, когото търсеха, а разумът й подсказваше, че това е невъзможно.
Първата целувка от Рурк също беше получила тук, в този музей на войната. После й беше станало още по-трудно, защото се бяха намесили чувствата. Лудо се беше влюбила в него и от този момент вече не беше безпристрастна.
Погледът й попадна на стъклен шкаф с пистолети; подобни оръжия имаха място само в частните колекции, след като преди десетилетия беше гласуван законът за забрана на огнестрелните оръжия. Големите и тежки пистолети бяха неудобни за носене; бяха и смъртоносни, тъй като изпращаха в плътта парчета нагорещена стомана.
Забраната на огнестрелните оръжия беше спасила живота на хиляди, но Лизбет Кук беше доказала, че винаги ще бъдат измисляни нови начини да се убива.
Извади поставката от чантата си и заразглежда оръжията, за да провери с кое ще съвпадне.
Беше свела избора до три бластера, когато вратата се отвори. Тя се обърна; беше готова да наругае Съмърсет, задето се осмеляваше да я безпокои, но вместо него видя Рурк.
— Здравей, не знаех, че си у дома.
— Днес работя вкъщи — обясни той и внимателно я огледа. Съпругата му изглеждаше уморена, разсеяна… и много съблазнителна. — Изглежда, че и ти си взела същото решение, освен ако не си решила да се позабавляваш с моята колекция от оръжия.
— Разследвам… всъщност може би ще разследвам необикновен случай. — Тя му показа поставката. — Радвам се, че дойде — тъкмо ще ми помогнеш. Интересувам се от армейски бластер, който е използван по време на Градските войни и който отговаря на тази поставка.
— За онези, които са били зачислени на американската армия ли питаш?
Тя кимна.
— Европейските са малко по-различни — обясни той и се приближи до един стъклен шкаф. — През този период щатската армия е била въоръжена с два вида бластери. Вторият е бил изобретен към края на войната и е бил по-лек и с по-точен мерник. — Рурк избра бластер с двойно дуло и тъмносива ръкохватка. — Инфрачервен мерник, устройство за проследяване на обекта по излъчваната от него топлина. Оръжието може да се регулира така, че да зашеметява (например да събори на земята стокилограмов мъж, който ще остане в състояние на шок двайсетина минути) или да пробие дупка колкото юмрук в тялото на връхлитащ носорог. Възможно е и обсегът му да се стеснява и разширява по желание.
Той показа на Ив бутоните от двете страни на оръжието, сетне й го подаде. Младата жена промърмори: