— Едва ли тежи повече от два килограма и половина. Как се зарежда?
— С батерия — на същия принцип като пълнителя при старовремските автоматични оръжия.
— Хм… — Ив се обърна и сложи оръжието на поставката — пасваше идеално. — Изглежда е като онова, което ме интересува. Как смяташ, колко още са в употреба?
— Правителството на Съединените щати твърди, че почти всички бластери са били иззети от армията и са били унищожени. Но тъй като си голяма скептичка (заради което те обичам), едва ли ще повярваш на въпросното твърдение.
— Искам да го изпробвам. Нали имаш батерии?
— Разбира се. — Рурк взе оръжието и поставката, приближи се до стената и отвори скритата врата. Ив озадачено го изгледа, но го последва в асансьора.
— Не трябва ли да се връщаш на работа?
— Когато човек сам си е началник, може да прави каквото си пожелае. — Рурк се усмихна, щом тя пъхна ръце в джобовете си. — На какво се дължи внезапния ти интерес към бластерите?
— Имам предвид нещо… а може би само си губя времето.
— Не се случва често да си губим времето заедно.
Вратите на асансьора се отвориха и двамата се озоваха в помещението за стрелба. Таванът беше висок, а стените бяха боядисани в пясъчно жълто. За разлика от останалите помещения в къщата това беше спартански обзаведено, липсваше разкошът и луксът.
Рурк нареди на осветлението да се включи и сложи поставката върху лъскавия черен плот, после извади от чекмеджето батерия, наподобяваща на карта за игра. Пъхна я в процеп, намиращ се на приклада, и заяви:
— Вече е заредено; остава само да го активираш. Ето, чрез този превключвател избираш каква да бъде мощността на бластера, после стреляш.
Ив кимна.
— Очевидно е, че действа бързо и ефикасно. Ако очакваш, ще те нападнат, предварително го настройваш. — Тя се престори, че пъха оръжието в кобура си. — При положение, че имаш добри рефлекси, за броени секунди можеш да го извадиш, да се прицелиш и да стреляш. Искам да го опитам.
Той отвори друго чекмедже извади предпазители за ушите и специални очила, сетне попита:
— Какво предпочиташ — холограма или статична мишена? — Постави дланта си върху монитора, който я идентифицира, след което по командното табло запроблясваха светлинки.
— Холограма. Искам двама противници и нека бъде нощ.
Рурк се подчини, сетне се настани на един стол, за да наблюдава представлението.
Беше програмирал противниците й да бъдат двама огромни мъжаги, които обаче бяха изключително пъргави. Те я нападнаха от ляво и от дясно, ала младата жена бързо се завъртя и покоси и двамата.
— Беше прекалено лесно — промърмори. — Трябваше да съм малоумна, едноръка и с увредено зрение, за да пропусна целта.
— Опитай отново. — Рурк програмира повторно мишената, докато тя нетърпеливо пристъпваше от крак на крак и се опитваше да си представи как би реагирала, ако беше на мястото на Майстора, който е бил изплашен и се е подготвял за бягство.
Първият нападател внезапно изскочи от сенките и се нахвърли върху нея. Ив отстъпи встрани, приклекна и стреля, сетне рязко се извърна. Този път Рурк се беше постарал да направи задачата й по-трудна. Вторият нападател вече замахваше със стоманения прът. Тя се изтърколи вдясно и с един изстрел пръсна главата му.
— Обичам да наблюдавам как действаш — промърмори Рурк.
— Може би старецът не е имал толкова бързо рефлекси — замислено промълви младата жена и се изправи. — Или пък похитителите му са знаели за бластера. И все пак наличието на оръжието е било предимство за Майстора. Ако го беше настроил на широк обсег на действие, би могъл с един изстрел да помете половината квартал. — Тя демонстрира твърдението си, като превключи бластера и стреля с холограмното изображение на улица. Автомобилът, паркиран до отсрещния тротоар, избухна в пламъци, стъклата на прозорците се счупиха, разнесе се вой на аларми. — Видя ли?
— Не беше необходимо да ми го показваш — преди малко ти обясних как действа бластерът. — Той се приближи и взе оръжието. Косата на Ив беше разрешена и под яркото осветление се различаваха всички оттенъци на кафявото в гъстите кичури. — Наистина ми доставя удоволствие да те наблюдавам.
— Невъзможно е да са го нападнали и отвлекли, след като е имал такова чудо — настояваше Ив. — Трябвало е да отвлекат вниманието му, да изпратят някого като примамка или пък човек, комуто Майстора се е доверявал; да не им пръсне мозъците, щом ги види. Той не е притежавал кола, но не е повикал такси — вече проверих. Следователно се е движел пеш. Бил е въоръжен, нащрек, знаел е какво може да му се случи. И все пак са го отвлекли толкова бързо и лесно, все едно са обрали на площад „Таймс“ турист от Небраска.