— Сигурна ли си, че е било бързо и лесно?
— Установихме, че някой го е ударил по главата, нямаше наранявания, получени при самозащита. Ако беше стрелял и не беше улучил никого от нападателите, по дланта му щеше да има следи от изстрела.
— Не всеки реагира хладнокръвно като теб, лейтенант.
— Имаш право. Все пак бих се обзаложила, че старецът е действал мигновено. — Тя сви рамене и добави: — Мисля, че похитителите са били въоръжени. Един от тях е отвлякъл вниманието му. — Ив се замисли, сетне започна да настройва нова програма. За да „навлезе“ по-добре в ситуацията, свали очилата и предпазителите за ушите. — Когато Майстора се е обърнал към него…
Тя взе оръжието от Рурк и включи програмата. Някакъв мъж изникна от тъмнината, тя се хвърли към него и посегна към бластера. Активира го, обърна се и усети лека болка в рамото.
Докато машинално разтриваше мястото, си помисли, че врагът я беше „дарил“. Но тя беше млада и в отлична кондиция, освен това разсъждаваше трезво и хладнокръвно.
— Майстора бе стар, бил е изплашен до смърт, но си е въобразявал, че умствено превъзхожда нападателите. Ала те са го нападнали от две страни, докато е вървял към спирката на метрото. Той се е хвърлил към единия, а другият го е зашеметил с електрошокова палка. Това не може да се разбере от аутопсията, освен ако шокът не е причинил увреждания на нервната система. Но те са искали само да го… обезвредят, за да го халосат по главата и да го отвлекат. — Тя остави оръжието. — Имам своя теория, остава да видим дали ще се потвърди.
— Да разбирам ли, че демонстрацията приключи?
— Да. Сега ще… хей, какво правиш? — запротестира тя, когато Рурк я притегли към себе си.
— Спомням си кога за пръв път те целунах. — Очакваше отначало тя да се съпротивлява, което щеше да направи отдаването й още по-сладко за него. — Всичко започна тук. — Докосна с устни страната й и се опияни от аромата на кожата й. — Беше почти преди година. Щом те видях, разбрах, че искам теб и никоя друга.
— Искаше само секс. — Ив се обърна и наклони глава така, че целувките му да обсипят шията й. Почувства се така, сякаш цялото й тяло запулсира.
— Така беше. — Той се изсмя и ръцете му се плъзнаха върху гърдите й. — И още го искам. Никога не ми омръзва да се любя с теб, скъпа Ив.
— Няма да се оставя да ме прелъстиш, след като ме чака толкова много работа. — Ала Рурк вече я водеше към асансьора и тя почти не се съпротивляваше.
— Използва ли обедната си почивка?
— Не.
Той за миг се отдръпна и се усмихна.
— Аз също. — После горещите му устни жадно се впиха в нейните и тя почувства, че сякаш се разтапя в ръцете му.
— Да му се не види — промълви Ив и несръчно се опита да извади комуникатора си, докато с едната ръка се държеше за съпруга си. — Почакай… престани! Почакай да блокирам видеото. — Въздъхна и си помисли, че езикът на Рурк събужда в нея неподозирана страст. — Диспечер, тук лейтенант Далас.
Съпругът й я привлече в асансьора, притисна я до стената на кабината и обсипа с целувки шията й.
— Диспечерът слуша.
— Взимам един час почивка… — Ив сподави стона си, когато усети ръката на Рурк върху гърдата си. Той плъзна другата си ръка между краката й и усети палеща топлина, сякаш беше докоснал жарава.
Тялото й се разтърси от върховното удоволствие и тя стисна зъби, за да не изкрещи.
— Съобщението прието, лейтенант Далас.
Ив едва успя да изключи комуникатора, преди Рурк да започне да разкопчава ризата й. Тя свали кобура си, после сграбчи съпруга си за косата и задъхано изрече:
— Това е истинска лудост! Докога ще изпитваме един към друг такава безумна страст?
— Не знам. — Щом излязоха от асансьора, той я грабна в прегръдките си и, прекосявайки спалнята, я положи на огромното легло. — Но благодаря на Бога за онова, което чувстваме.
— Докосвай ме… Искам да усетя ръцете ти… — шепнеше Ив, докато Рурк легна върху нея.
— Само преди година не познавах тялото ти, твоите настроения, желанията ти — промълви той, обсипвайки с нежни целувки лицето й. — Ала сега, когато ми принадлежиш, те желая още по-силно.
„Това е лудост“ — мислено повтори Ив и жадно впи устни в неговите. Всяко нейно докосване, всяка нейна целувка сякаш усилваха страстта му.
Независимо дали се любеха безумно както сега, или с всепоглъщаща нежност, Рурк беше ненаситен.
И двамата знаеха какво допада на другия, какво да направи, за да му достави неописуема наслада. Колкото и да беше странно, това само подсилваше страстта им.