Ив знаеше, че съпругът й ще я накара да се почувства като на седмото небе сега и всеки следващ път с бавни и нежни докосвания или с безмилостно обладаване.
Понякога се страхуваше, че сърцето й ще се пръсне от възбудата и удоволствието, които изпитваше.
Рурк докосна гърдата й, впи устни в зърното, като мислено си повтаряше, че тази прекрасна жена му принадлежи. Ив се задъха, отметна глава, сърцето й лудо затуптя.
Рурк погледна към огромния диамант на златна верижка, с които съпругата му не се разделяше — символ, че Ив се беше научила да приема онова, което той копнееше да й даде.
Двамата трескаво се съблякоха, всеки жадуваше да докосне голото тяло на другия.
Ив дишаше тежко, което още повече възбуди съпруга й — не можеше да повярва, че тази силна жена трепереше под него. Усещаше как тялото й се напряга, виждаше познатото изражение на изненада и удоволствие, което се появяваше на лицето й преди върховния момент.
В мига, когато тя полетя във висините, страстно я целуна и сякаш погълна гърленото й стенание.
Ала Ив знаеше, че това няма да му е достатъчно. Дори сега, когато започваше да се успокоява след преживяното удоволствие, знаеше, че съпругът й отново ще накара всяко нейно мускулче да се напрегне и сърцето й да затупти така, като че щеше да изскочи от гърдите й.
Притисна се още по-силно към него, опитвайки се да му достави удоволствие, макар че вече не можеше да разсъждава и се чувстваше напълно безпомощна. Прошепна името му и се повдигна, за да го поеме в себе си, сетне запулсира с неговия ритъм. Усещането, че доставя наслада на Рурк както той на нея, беше неописуемо. Той вплете пръсти в нейните — още един интимен акт.
Ив погледна в невероятните му сини очи и разбра, че и съпругът й е завладян от магията на този вълшебен миг.
„Само ти!“ Знаеше, че и Рурк си мисли същото. После очите му помътняха, а тя нададе вик, стисна дланите му и заедно с него полетя във висините на насладата.
Рурк въздъхна и отпусна глава върху гърдите й. Усещаше как тялото й под него е отпуснато. Знаеше, че скоро Ив ще скочи от леглото, набързо ще се облече и отново ще се захване с работата си, която поглъщаше почти цялото й време.
Ала още няколко секунди щеше да бъде в неговата власт.
— Трябва по-често да се прибираш за обяд — прошепна й, а тя се засмя и заяви:
— Забавлението свърши. Време е да се върна в службата.
Но и двамата останаха неподвижни. След малко Рурк промърмори:
— В осем ще вечеряме в „Палас“ с началниците на отдели от моите заводи за транспортни средства. Ще присъстват и съпругите им.
Ив смръщи чело.
— Предупредил ли ме беше за тази вечеря?
— Разбира се.
— Така ли? В седем имам важна работа.
— Каква?
— Трябва да присъствам на отварянето на завещанието на Джей Брансън.
— Добре. Ще отложим вечерята с половин час и първо ще се отбием в дома на Брансънови.
— Нищо няма да правим двамата — ще отида само аз.
Той вдигна глава и се усмихна.
— Току-що ти доказах, че не можем един без друг.
— Това е служебен въпрос, не сексуална връзка.
— Обещавам да не правя секс с теб в дома на семейство Брансън, въпреки че сигурно щеше да бъде вълнуващо.
— Слушай, Рурк…
— Щеше да бъде напълно логично, като се вземат предвид обстоятелствата… — Той се засмя, докосна страната й и се изтегна на леглото. — След посещението у Брансънови ще отидем на вечерята.
— Невъзможно е да присъстващ на отварянето на завещанието. Това не е като да отидеш на театър.
— Сигурен съм, че ако се наложи, домакините ще ми предоставят стая, където да почакам съпругата си. Доколкото си спомням апартаментът им е огромен.
— Искаш да кажеш, че познаваш Доналд Брансън, така ли?
— Разбира се. Конкуренти сме, но поддържаме добри отношения.
Ив седна в леглото и изгледа Рурк, после промърмори:
— Съгласна съм, стига адвокатката на покойния да не възрази. После ще ми кажеш какво мислиш за братята Брансън.
— Скъпа Ив, за мен винаги е удоволствие да ти помогна.
Младата жена се намръщи и процеди:
— Точно от това се безпокоя.
Пета глава
Ив неспокойно се въртеше на задната седалка на лимузината. Изпитваше неудобство да се движи с такава луксозна кола, особено когато работният й ден не беше завършил. Всъщност предпочиташе сама да шофира. Винаги й се беше струвало някак упадъчно да се движи с огромната лимузина, но се чувстваше още по-неловко сега, когато разследваше убийство.
За нищо на света не би споделила чувствата си с Рурк, защото щеше да й се подиграва.
Слава богу, че поне официалната й черна рокля беше подходяща и за двата случая. Беше дълга до глезените, изключително елегантна и според Ив — безбожно скъпа.