После идваше ред на гробните места или урните за кремация, които се избираха в зависимост от предпочитанията и материалното състояние на клиента. Мнозина ги купуваха предварително или ги подаряваха като избираха слънчево кътче в провинцията или шикозно сандъче, което служеше за украса в дневната.
Девизът беше: „Купувай сега, умирай по-късно.“
Известни малки подробности се променяха според модата и нравите на обществото. Ала единственото постоянно нещо оставаше завещанието. То определяше как и кога наследниците ще получат всичко, което покойникът беше натрупал през времето, отредено му от съдбата.
„Всичко е въпрос на контрол“ — мислеше си Ив. Животинското в човека го караше да копнее да контролира положението дори след смъртта си, да бъде последният, който ще натисне бутона. Чрез завещанието си някои отмъщаваха на онези, които бяха имали смелостта да останат между живите; за други завещанието беше последен дар за любимите им хора.
Неизменен оставаше и фактът, че адвокат прочиташе думите на мъртвия. И че животът продължаваше.
Ив, която ежедневно се сблъскваше със смъртта, която я беше изучавала и дори често я сънуваше, смяташе, че този ритуал е отблъскващ.
Сузан Дей изреди малките суми, завещани от покойния, което помогна на Ив да си изгради по-пълна представа за човека, който беше харесвал грозни столове във формата на различни животни, както и пурпурни домашни халати.
Не беше забравил хората, които бяха част от ежедневието му, от портиера до телефонистката в службата му. Завещал беше на Сузан Дей скулптура от епохата на Ревизионизма, от която адвокатката се беше възхищавала.
Когато прочете тези редове, Сузан се задави от вълнение, сетне покашля и продължи:
— На моя помощник Крис Типъл, който беше не само дясната ми ръка, но често мислеше вместо мен, завещавам златния си ръчен часовник и сума от един милион долара, тъй като знам, че ще оцени и ще пази часовника и ще използва разумно парите.
На красивата ми и любима снаха Клариса Стенли Брансън завещавам перлената огърлица, която получих от моята майка, диамантената брошка, която е принадлежала на баба ми, а освен това цялата си любов.
Клариса закри лицето си с длани и се разрида, а съпругът й я прегърна и се опита да я успокои, като й прошепна:
— Тихо, скъпа. Овладей се.
— Извинявай — промълви тя, без да вдигне глава. — Много съжалявам.
— Доналд… — Сузан престана да чете и съчувствено изгледа Клариса. — Искаш ли да спрем за няколко минути?
— Не. — Той стисна устни и се втренчи право напред. — Иска ми се да свършим по-бързо.
— Добре. На моя брат Доналд Брансън… — Адвокатката си пое въздух и продължи: — Въпросът с моя дял от предприятието, което заедно основахме, е уреден в отделен документ. Чрез настоящото завещание удостоверявам желанието си всички мои акции от „Брансън тулс енд тойс“ да бъдат прехвърлени на негово име, ако ме надживее. Ако почине веднага след мен, акциите да получат съпругата му или децата му. Завещавам на моя брат още пръстена със смарагд и диамантените копчета за ръкавели, които принадлежаха на нашия баща, колекцията ми от дискове, включваща множество семейни снимки, моята яхта, както и моя въздушен велосипед с надеждата, че най-сетне ще се осмели да го подкара. Ако, разбира се, не се е оказал прав и не съм претърпял фатална злополука, поради която се е стигнало до отваряне на завещанието ми.
Брансън издаде звук, напомнящ задавен смях, после затвори очи.
— На Лизбет Кук… — Тонът на Сузан стана леден и тя прониза Манц с поглед, изпълнен с неприязън, — … завещавам останалото си лично имущество, включително пари в брой и в банкови и кредитни сметки, недвижими имоти, акции в различни предприятия, мебели, произведения на изкуството и лични вещи. Лизи, моя любов — продължи адвокатката, като с нежелание произнасяше всяка дума, — не тъгувай за мен прекалено дълго.
— Оставил й е милиони. — Брансън бавно се изправи. Беше пребледнял като платно, очите му проблясваха. — Госпожата го убива и за награда получава милиони! Ще оспоря завещанието! — Той се обърна към Манц и стисна юмруци. — Ще го оспоря, та дори да ми струва и последния цент.
— Съчувствам ви — иронично процеди адвокатът. — Ала желанията на брат ви са ясно изразени и формулирани от юридическа гледна точка. Освен това госпожа Кук не е обвинена в предумишлено убийство. Съществуват правни прецеденти, които ще й помогнат да запази наследството си.
Брансън се озъби като разярен звяр и понечи да се нахвърли върху Манц. Ив скочи да му попречи, но беше изпреварена от Рурк. Той сграбчи ръцете на нападателя и спокойно заговори: