— Но нали самата тя призна, че е действала предумишлено? Показанията й са записани в протокола.
„Така е според законната постановка“ — помисли си Ив. Самата тя вярваше в законите, но знаеше, че понякога текстовете им са доста мъгляви.
— Права си. Не е нужно госпожа Кук да отрича показанията си, трябва само да ги поукраси. Скарала се е с любовника си, била е съкрушена от изневярата му. Възможно е да я е заплашил. В момент на раздразнение… а може би дори от страх, тя е грабнала бормашината.
Двете слязоха от асансьора и прекосиха просторното фоайе с колони от розов мрамор, украсено с дръвчета, засадени в огромни вази. Ив продължи монолога си:
— Лизбет ще твърди, че временно е загубила ума си. Възможно е да твърди, че е извършила убийството при самозащита, което е пълен абсурд. Но Брансън е бил висок около метър и осемдесет и е тежал над сто килограма. В сравнение с него тя изглежда съвсем крехка… Нищо чудно номерът със самоотбраната да мине пред прокурора. Ще твърдят, че след убийството Лизбет е изпаднала в шок и незабавно се е обадила на полицията. Не се е опитала да избяга или да отрича стореното. Напротив — поела е отговорността, което ще й спечели симпатиите на съдебните заседатели, ако се стигне до съд. Прокурорът го знае, затова ще я обвини само в непредумишлено убийство.
— Ужасно несправедливо е.
— Ще я тикнат в затвора — продължи Ив, когато излязоха навън и ги лъхна вятърът — студен и хаплив като измамената любовница, която вече беше в ареста. — Ще загуби работата си и ще пръсне куп пари за адвоката. Помисли за нещастията й и ще разбереш, че ще бъде доста сурово наказана.
Пийбоди погледна към камионетката на моргата, сетне промърмори:
— Всичко изглежда ясно като бял ден.
— Понякога лесните на пръв поглед случаи се оказват доста заплетени. — Ив се поусмихна и отключи колата. — Не се отчайвай, Пийбоди. Ще изпратим тази жена в затвора. Трябва да бъдем доволни и от малкото, което ще постигнем.
— Не го е убила от любов — промърмори по-младата жена и като видя изражението на началничката си, добави: — Личи си от пръв поглед. Побесняла е, защото любовникът й си е позволил да й изневери.
— Ето защо го е „завинтила“ за стената. Запомни, че изневярата се наказва. — Тя включи двигателя, в този миг видеотелефонът на колата иззвъня. — Тук Далас.
— Здравей, Далас. Обажда се Плъха.
Ив се втренчи в пронизващите малки очи на събеседника си и си каза, че прякорът му е напълно заслужен.
— Не думай! Изобщо нямаше да се досетя.
Човекът със странното лице хрипливо си пое въздух, сетне се изкиска.
— Както винаги си духовита. Слушай, имам нещо за теб. Какво ще кажеш да се срещнем някъде и да се разберем?
— Тръгвам към управлението. Чака ме много работа. Освен това дежурството ми свърши преди десет минути, затова…
— Знам нещо, което положително ще те заинтересува. Гарантирам, че си струва парите.
— Всеки път твърдиш същото. Не ми губи времето.
— Информацията си я бива. — Сините му очи се въртяха като стъклени топчета за игра. — След десет минути ще те чакам в „Халбата“.
— Ще те изслушам само ако говориш по същество. — Ив прекъсна връзката и насочи колата към центъра на града.
— Това е един от вашите информатори, нали? — обади се Пийбоди. — Спомням си, че видях снимката му в картотеката ви.
— Току-що е напуснал изправителния лагер, където е прекарал цели три месеца. Удължиха срока на наказанието му заради непристойно поведение на обществено място. Когато се напие, Плъха обича да демонстрира мъжествеността си. Всъщност е напълно безобиден. В повечето случаи сведенията му не струват пукната пара, но от време на време се добира до ценна информация. „Халбата“ ни е на път, а госпожа Кук може да почака. Провери по серийния номер дали бормашината е била собственост на жертвата, после открий най-близките роднини на покойния. Ще ги уведомя за смъртта му веднага, щом изпратим Кук в ареста.
Нощта беше ясна и студена, леденият вятър виеше в „каньоните“ между небостъргачите и малцината пешеходци бързаха към домовете си. Собствениците на подвижните павилиони за храна упорито стояха на поста си. Зъзнеха от студ, притваряха очи срещу дима от печащите се соеви наденички и се надяваха, че ще се появи клиент, който е толкова гладен, че е готов да рискува да измръзне до смърт.