Зимата на 2059 година беше необикновено студена и търговията на уличните продавачи не вървеше.
Автомобилът премина през богаташкия квартал в източния район на града, където тротоарите блестяха от чистота, а входовете на сградите се охраняваха от униформени портиери, и се отправи на югозапад. Тук улиците бяха тесни и шумни, а пешеходците се движеха бързо, с наведени глави, и стискаха портфейлите си.
Навсякъде се виждаха купчини мръсен сняг. Тук-там тротоарите бяха заледени и гладките повърхности сякаш дебнеха непредпазливите минувачи. Високо над сградите се издигаше огромно рекламно табло, изобразяващо примамливо синьо море и плаж, покрит със ситен като захар пясък. От вълните излизаше оскъдно облечена едрогърдеста блондинка, която приканваше жителите на Ню Йорк да посетят екзотичните острови и да се позабавляват.
Ив се учудваше, че някой нюйоркчанин на когото е омръзнала безкрайната зима, не е забил въздушния си скутер между поклащащите се гърди на русокосата красавица.
Докато се опитваше да преодолее обичайните задръствания в движението, Ив си мислеше с какво удоволствие би прекарала ден-два на острова, където се намираше вилата на Рурк. Слънцето, топлият пясък и сексът щяха да й се отразят добре. Изкушаваше се от мисълта да предложи на съпруга си да заминат, после реши да отложи пътуването със седмица или две. Трябваше да навакса с изостаналата си писмена работа, да се яви на няколко дела в съда и да оформи рапортите по приключени разследвания.
Освен това се страхуваше да излезе в отпуск, чувстваше се несигурна за мястото си в полицията.
Още не беше забравила преживяното, когато й бяха отнели значката и едва не беше загубила разума си. Сега не желаеше да пренебрегне служебните си задължения, за да се отдаде на кратка почивка.
Докато намери място за паркиране близо до „Халбата“, помощничката й беше получила исканата информация.
— Според серийния номер оръдието на убийството е било собственост на жертвата.
— В такъв случай обвинението ще бъде в непредумишлено убийство — въздъхна Ив. — Прокурорът няма да се опита да докаже обратното.
— Но вие сте сигурна, че госпожа Кук е отишла при любовника си с намерението да го убие.
— Точно така. — Ив прекоси платното и се отправи към кръчмата, над която имаше светлинна реклама, изобразяваща халба със сивкава пяна, стичаща се отстрани.
„Специалитет“ на заведението бяха евтините напитки и гранясалите солени ядки. Редовните посетители бяха изпаднали мошеници, дребни чиновници, долнопробни проститутки и разорени амбулантни търговци.
В салона беше прекалено горещо и задушно, повечето посетители не разговаряха, някои заговорнически си шепнеха. Светлината беше приглушена, но появяването на двете жени предизвика любопитни погледи, после клиентите бързо извръщаха очи.
Дори да не беше придружавана от униформената Пийбоди, външността на Ив издаваше, че тя е ченге. Стройното й тяло беше напрегнато като навита пружина, кехлибарените й очи не пропускаха дори най-малките подробности.
Само онези, които случайно бяха попаднали тук, виждаха жена с къса, неравно подстригана коса, издължено лице с остри черти и чаровна трапчинка на брадичката. Повечето посетители на „Халбата“ не бяха вчерашни и моментално надушваха появата на ченге.
Ив видя Плъха; дребното му лице почти беше скрито от халбата с бира, която той жадно пиеше. Тя тръгна към масата му и дочу как клиентите бързаха да отместят столовете си, за да не попаднат в полезрението й; мнозина машинално свеждаха погледи.
„Всички до един са гузни“ — помисли си тя и престорено радушно се усмихна на информатора си.
— Кръчмата си е все същата… и ти не си се променил.
Плъха отново хрипливо се изсмя, но неспокойните му очи не се отделяха от Пийбоди, която както винаги носеше идеално изгладена униформа.
— Притрябвало ти е да водиш подкрепление, Далас. Мамка му, мислех, че сме приятели.
— Моите приятели се къпят редовно. — Ив направи знак на помощничката си да седне, сетне се настани близо до Плъха и му прошепна: — Тя е под мое командване.
— Да, чух, че си започнала да обучаваш някаква новачка. — Информаторът се ухили, при което стана ясно, че е немарлив по отношение на зъбната хигиена. Пийбоди мълчеше и го фиксираше с леден поглед. — Добре, сигурно малката е наред, щом е твоя подчинена. Аз също съм твой човек, нали, Далас?
— Чувствам се поласкана от този факт. — Ив вдигна поглед към приближаващата се сервитьорка, при което жената се отправи към съседната маса и ги остави насаме. — Какво имаш да ми съобщиш?