— Приятелят ти се е забъркал в опасен бизнес, където хората не си поплюват. Слушай, не се занимавам с този случай, но мога да погледна полицейските рапорти… макар да съм сигурна, че ще бъде безполезно.
— Пречукали са го, защото се е досетил какво ще правят, нали?
— Така мисля.
— Надявам се и ти да разбереш, Далас. Тогава ще можеш да им попречиш и да ги тикнеш в затвора, задето пречукаха Майстора. Нали се занимаваш с убийства — тъкмо работа за теб.
— Не е толкова лесно. Вече ти казах, че не се занимавам с разследването на този случай. Щом са извадили удавника край Ню Джързи, с тази работа се занимават местните полицаи. Едва ли ще им бъде приятно да си пъхам носа в делата им.
— Смяташ ли, че ченгетата ще си мръднат пръста заради човек като Майстора?
Ив въздъхна и търпеливо обясни:
— Имаш погрешно мнение за колегите ми. Сигурна съм, че местните полицаи ще направят всичко възможно да заловят убийците.
— Ти ще направиш повече — простичко каза Плъха и впери в нея по детски доверчивите си очи. Ив почувства угризения на съвестта, защото не беше напълно убедена в думите си. — Обещавам да ти помогна, ще поразпитам наоколо. Щом Майстора е споделял туй-онуй с мен, може би е говорил и пред други хора. Бога ми, не беше страхливец. Беше преживял Градските войни. Ама когато го чух за последен път, адски се беше шубелисал. Мисля си, че онези, дето са го очистили, са намислили нещо по-страшно от банков обир.
— Може би имаш право — промърмори младата жена, макар да знаеше, че в този град убиват дори за обикновен ръчен часовник. — Ще се поинтересувам докъде е стигнало разследването, но не ти обещавам големи резултати. Обади ми се, ако научиш нещо ново.
— Дадено. — Той се ухили. — Сигурен съм, че ще разбереш кой е подредил Майстора. Другите ченгета нямат представа в какво се е бил забъркал. Това беше информацията, дето исках да я научиш.
— Разбрахме се. — Тя стана, извади от джоба си няколко монети и ги остави на масата.
— Искате ли да науча подробности за мъртвия? — попита Пийбоди, когато излязоха на улицата.
— Да, още утре. — Докато вървяха към колата, Ив пъхна ръце в джобовете си. — Проучи и всичко, свързано с думата „Арлингтън“ — сгради, улици, хора и компании, които носят това име. Ако открием нещо, ще го съобщим на колегата, който разследва случая.
— Майстора бил ли е информатор на някого?
— Не. — Ив седна зад волана. — Мразеше ченгетата. — За момент тя замълча, намръщи се и забарабани с пръсти върху таблото на колата. — Плъха има мозък колкото бобено зърно, но преценката му за Майстора е правилна. Покойният беше безстрашен и много алчен. Не затваряше работилницата си дори в неделя и всичко правеше сам, без помощник. Казваха, че държал под ръка армейски бластър и ловджийски нож. Чувала съм го да се хвали, че може да разфасова човек с бързината, с която почиства пъстърва.
— Май наистина е бил голям симпатяга.
— Беше жилав човек, бе огорчен от живота и по-скоро би заплюл ченге, отколкото да му съдейства. Щом е искал да се измъкне от „сделката“ с онези хора, значи животът му е бил в опасност. Иначе не би се отказал за нищо на света.
— Какво чувам? — Пийбоди наклони глава. — Май зъбчатите колелца в мозъка ви започват да се въртят.
Ив изведе колата на улицата и промърмори:
— Млъквай, Пийбоди.
Не успя да се прибере за вечеря, но това се случваше редовно и не я раздразни. Вбеси я фактът, че се бе оказала права и че прокурорът беше обвинил Лизбет Кук в непредумишлено убийство. Докато отключваше входната врата на дома си, гневно си помисли, че той би трябвало да прояви повече характер.
Часове след като Ив беше арестувана убийцата на Джей Брансън, последната беше освободена под гаранция и най-вероятно вече седеше в апартамента си, пиеше червено вино и доволно се усмихваше.
Икономът Съмърсет безшумно се появи във фоайето, укоризнено изгледа Ив и презрително изсумтя:
— Отново безбожно закъсняхте.
— Не думай. А пък ти си все същият грозник. — Младата жена захвърли якето си на парапета и добави: — Внимавай, утре може да се върна навреме.
Икономът забеляза, че тя не беше бледа, нито изглеждаше уморена — най-сигурните признаци, че отново е работила до изнемогване. Ала би предпочел да отиде в ада, отколкото да признае дори пред себе си, че беше загрижен за здравето й.
Когато Ив побърза да го отмине и се отправи във вътрешната стълба, той надменно я уведоми:
— Рурк е във видео залата. — Повдигна вежда и добави: — Намира се на втори етаж, четвъртата врата вдясно.