— Здравейте, лейтенант. Прегледах записите от видеотелефона и в дневника на убития. Току-що донесоха материалите, които са намерили в кабинета му, но реших, че ще искате да узнаете какво съм научил до този момент.
— В такъв случай рапортът ти би трябвало вече да е на бюрото ми — кисело отбеляза тя.
— Реших лично да го донеса. — Макнаб дружелюбно се усмихна, остави диска и приседна на ръба на бюрото.
— В момента Пийбоди е заета — осведоми го Ив.
— Ами… — Младежът сви рамене. — Дали е в канцеларията си?
— Тя не се интересува от теб, приятел, нима още не си го разбрал?
Макнаб вдигна ръка и внимателно заоглежда ноктите си, сетне промърмори:
— Защо смятате, че си падам по нея? Питам се дали още излиза с онзи Мънро…
— Не сме разговаряли по този въпрос.
Спогледаха се, сякаш безмълвно изразяваха неодобрението си от връзката на Пийбоди с жиголото.
— Все пак ми е любопитно — продължи младежът.
— Предлагам сам да я попиташ — сопна се Ив, а мислено добави: „И да ми съобщиш какво ти е отговорила.“
— Добре. — Той отново се усмихна. — Тъкмо ще й дам повод да ме наругае… Знаете ли, забелязал съм, че има много хубави зъби.
Младежът стана и се заразхожда из тясната канцелария. И двамата с Ив щяха да се изненадат, ако разберяха, че в момента мислите им са настроени на една и съща вълна: сексуалните взаимоотношения.
Предишната вечер Макнаб беше разочарован от срещата си с красивата стюардеса, обслужваща междупланетни полети. Почувствал беше отегчение, което беше абсурдно, като се има предвид, че младата жена носеше сребриста прозрачна дреха, излагаща на показ едрите й гърди.
Ала той сякаш не ги забелязваше, тъй като мислите му бяха завладени от една заядлива полицайка с идеално изгладена униформа.
„Какво ли носи под проклетата куртка?“ — питаше се той. Същият въпрос си беше задавал и снощи, което го накара да изостави стюардесата и да се прости с възможността да докосне великолепните й гърди, щом преодолееше абсурдния си копнеж по Пийбоди.
Макнаб реши, че прекарва прекалено много вечери сам вкъщи пред телевизора. Което го подсети за нещо друго.
— Лейтенант, снощи гледах по телевизията клипа на Мейвис. Страхотен е.
— Съгласна съм. — Ив с умиление си спомни за приятелката си, която в момента беше на рекламно турне във връзка с първия й диск, издаден от музикалната компания на Рурк. Отдавна беше отминало времето, когато Мейвис Фрийстоун пееше за дрогираните посетители на долнопробни заведения като „Синята катерица“.
— Отзивите за изпълненията й са отлични. Според Рурк следващата седмица дискът ще влезе в класацията на двайсетте най-слушани мелодии.
Макнаб подрънка монетите в джоба си и промърмори:
— Гордея се, че я познавам от времето, когато беше неизвестна певица…
Ив знаеше, че младежът търси предлог по-дълго да остане в канцеларията й, с надеждата да види Пийбоди. Ето защо обясни:
— Мисля, че Рурк ще организира голямо празненство, когато тя приключи турнето.
— Така ли? Много се радвам… — Той наостри уши, когато дочу скърцането на униформени обувки по износения линолеум. Успя да пъхне ръце в джобовете си и щом Пийбоди влезе, я изгледа с престорено безразличие.
— Най-сетне получихме… — Тя млъкна, намръщи се и се сопна: — Какво искаш, Макнаб?
— Множество оргазми, ама вие двете май не разбирате от тези работи.
Пийбоди усети, че в гърлото й напира смях, но успя да го потисне.
— Лейтенант Далас няма време за тъпите ти шегички.
— Всъщност тази ми хареса — заяви Ив и забели очи, когато подчинената й гневно я изгледа. — Изчезвай, Макнаб, междучасието свърши…
— Мислех, че информацията ми ще ви заинтересува — невъзмутимо я прекъсна младежът. — Когато прегледах записите от видеотелефона и в електронния дневник на покойния, установих, че не е разговарял с друга жена освен с нападателката и с негови служителки. В дневника му липсват данни, подсказващи че е изневерявал на любовницата си. — Той намигна на Пийбоди и продължи: — Отбелязани са само срещите му с Лизбет, която често нарича „моята скъпа Лизи“.
— Интересно. — Ив се замисли. — Ами ако е имал любовник?
— Не се е срещал с мъже извън деловите ангажименти. По всичко личи, че не е бил бисексуален.
— Добре си се справил, Макнаб. Прослушай записите от служебния му видеотелефон. Питам се дали „скъпата Лизи“ не е излъгала за мотивите си… и поради каква причина го е убила.
— Веднага ще се заема. — Преди да излезе Макнаб изпрати на Пийбоди въздушна целувка.
— Този тип е пълен глупак! — избухна тя.