— Просто говори по-тихо — промърмори мъжът. Дездемона тръгна рязко към номер шест. Когато стигна там, почука на вратата.
— Кой е? — попита Тони отвътре.
— Аз, съм, Дездемона. Кого друг очакваш? Тони предпазливо отвори и надникна навън.
— Сама ли си?
— Разбира се, че съм сама.
— Влизай. Господи, колко се радвам, че те виждам. Каза ли на някого къде съм?
Дездемона пристъпи през прага, обгърна с поглед безвкусно обзаведеното помещение и потръпна.
— Не. Казах ти, че няма да издавам къде си засега. Но, Тони, трябва да поговорим. Това е лудост. Не може вечно да се криеш.
— Нямам достатъчно пари, за да напусна града. — Тони понечи да затвори вратата. — Онова копеле, твоят приятел, наистина се е заел с мен. И иска да ме натопи за убийството.
— Не го наричай копеле. — Дездемона рязко се извърна към него. — Отказвам да повярвам, че Старк би направил такова нещо.
— Е, направи го! — Ярост се изписа върху красивото лице на Тони. — Това е единственото обяснение.
— Но погрешно — заяви Старк от прага. — Има и друго обяснение. Че ти си виновен!
— Мамка му! — Тони се хвърли върху вратата с цялата си тежест.
Но бе прекалено късно. Дездемона видя, че Старк бе пъхнал единия си крак в отвора и определена имаше надмощие.
— Пусни го да влезе, Тони.
— Да не си полудяла! Този тип иска да ме убие. — Тони скърцаше със зъби, докато затискаше вратата.
Старк се подпря от другата й страна и натисна по-силно.
— За Бога, пусни го, Тони! — Дездемона се вбеси. — Това е безсмислено. Той вече знае, че си тук.
Тони рязко се завъртя и се подпря с гръб на вратата. Дишаше тежко. Жилите на врата му се бяха изопнали от напрежение.
— Тоя кучи син иска да ме пипне. Не разбираш ли? Помогни ми, по дяволите!
— Това е абсурдно! Пусни го.
— Ти на чия страна си?
Петите на ботушите на Тони драскаха по изтъркания килим. Миг по-късно вратата се разтвори. Тони изгуби равновесие и политна към стената.
Старк влезе в стаята и затвори след себе си.
Тони с вик се хвърли върху него. Старк отстъпи встрани, направи някакво небрежно движение и запрати Тони към отсрещната стена.
Той се приземи с трясък. — Престанете! — извика побесняла Дездемона. — Престанете веднага. Няма да търпя това, чувате ли!
Двамата мъже не й обърнаха внимание. Тони скочи и още веднъж се хвърли към Старк, който го наблюдаваше невъзмутимо до последния миг. После се отмести, извърна се и го ритна под стомаха. Тони вдигна ръце, за да се защити.
Вкопчиха се един в друг и се затъркаляха по пода.
Дездемона пусна чантичката си и изтича до леглото. Грабна дрипавата плюшена кувертюра и я хвърли върху тях. Тя се усука около търкалящите им се тела, приглуши ударите и свирепото им ръмжене.
— Престанете! — Дездемона сграбчи мърлявите чаршафи и тънкото одеяло и ги стовари върху кувертюрата. — Престанете, ви казвам! — Цялата трепереше.
Купчината завивки и тела се претърколи още веднъж и най-сетне притихна.
Докато Дездемона я гледаше, смаяна от насилието, голямата ръка на Старк се появи изотдолу и отхвърли купа спално бельо. Той го разбута настрана и стана. Хвърли на Дездемона един-единствен, неразгадаем поглед. После погледна към Тони.
Стенейки, Тони успя да се освободи от усукалия се чаршаф и се изправи на едно коляно. Челюстта му бе натъртена, очите му — полузатворени.
— Кучи син! — задъха се той. — Гаден кучи син. Знам много добре, какво се опитваш да направиш.
— Така ли? — запита Старк. Дездемона забеляза, че още трепереше.
— Моля ви — прошепна тя. — Стига вече. Трябва да поговорим.
Тони се извърна към нея.
— Защо го доведе тук, Дездемона? Казах ти, че той се опитва да ме натопи. Как можа да ми причиниш това? Аз съм ти брат. И ти се доверих.
— Не съм го довела тук.
Дездемона несигурно се отпусна върху най-близкия стол. Стисна длани, за да успокои треперенето на пръстите си.
— Нямам представа как е… — тя изведнъж се досети и погледна към Старк. — Ти си ме проследил, нали?
— Да. — Старк срещна погледа й.
— Знаех си — изръмжа Тони. — Ти сигурно непрекъснато следиш Дездемона. Просто си изчакал, да те доведе при мен. Това също е част от замисъла ти, нали?
Дездемона отчаяно вдигна ръце.
— За Бога, Тони, успокой се и ме чуй. Старк е тук, защото се е тревожил за мен, нали Старк?
Старк стоеше като гранитен монумент насред противната мотелска стаичка.
— Може и така да се каже. — Дездемона се усмихна накриво.
— Знаех, че ти усети, че нещо не е наред, още когато си казахме „лека нощ“.
— Усетил е, че нещо не е наред? — гласът на Тони се извиси, натежал от недоверие. — За какво изобщо говориш? Той съзнателно те е проследил тази вечер. Използвал те е, за да стигне до мен.