— Не, не, не! Ти объркваш всичко, Тони. Ти ме помоли, да не казвам на никого къде си, и аз не казах. Но Старк и аз станахме толкова близки, че усещаме, кога нещо безпокои другия. Така ли е, Старк?
— Сигурно — рече подигравателно Старк. — Душевна телепатия.
— В известен смисъл — усмихна се Дездемона. Тони изгледа с ненавист Старк.
— Телепатия? Пощадете ме за малко.
— Вярно е — увери го Дездемона. — Нямаше нужда да казвам нищо тази вечер. Старк веднага усети, че имам проблем, и че не мога да говоря за него. И сигурно се е разтревожил много, нали, Старк?
— Да речем, че нямаше да мога да заспя, докато не разбера какво става — промърмори Старк.
— Ето, виждаш ли, Тони? — каза Дездемона. — Съвсем естествено е било, Старк да ме проследи дотук. Аз бих направила същото в подобна ситуация. Нали знаеш, какво е да си влюбен.
Старк я гледаше с немигащи очи. Не каза нищо. Тони беснееше от безсилие и гняв.
— Влюбен? Дездемона, да не си полудяла? Тоя тип не е влюбен в теб. Той иска да те използва. По дяволите, та той те използва от самото начало.
— Тони, знам, че си разстроен — рече успокояващо Дездемона. — Но няма защо да ставаш параноичен.
— Свършен съм, а не разстроен. — Ръцете на Тони се свиха в юмруци. — И да, сигурно ставам малко параноичен. Можеш ли да ме упрекнеш, че се тревожа, след като сестра ми смята, че е влюбена в един студенокръвен компютър, който минава за човек?
Дездемона изгуби търпение. Скочи на крака и се изправи срещу Тони.
— Стига! Чуваш ли, стига! Знам, че си уплашен, знам, че се чувстваш като хванат в капан, но това не е причина да обиждаш човека, когото обичам.
— Той не те обича — рече сковано Тони. — Той преследва съвсем други цели с идването си тук и е решил да те използва, за да ги постигне.
— Какви цели? — възропта Дездемона.
— Кой знае? — Тони хвърли бесен поглед към Старк.
— Цялата тази история започва да прилича на някаква конспирация. Може би Старк участва в някакви технически игри с неподходящи хора. А може би продава неща, които не би трябвало да продава на чужди интереси. И може би му трябва някой, който да опере пешкира.
— Интересна теория — каза Старк. — Аз самият работих върху подобна версия.
— Така ли? — присви очи Тони.
— Да, с теб в главната роля.
— Престанете и двамата — заяви високо Дездемона. — Нито едното не е вярно.
Тони я изгледа намръщено.
— Откъде знаеш? Виж само как те е проследил тази вечер. Явно има доста опит. Човек, който наистина те обича, едва ли би те следил къде ходиш. Дори не би му хрумнало, че ще излизаш някъде. Той би ти вярвал.
Дездемона вирна брадичка.
— Старк ми вярва. Казах ти, че тази нощ ме е проследил, защото се е тревожил за мен, а не защото не ми вярва. А сега най-сетне ще млъкнеш ли и ще седнеш ли, Тони? Трябва да обсъдим разумно всичко това.
Тони се хвърли на един стол.
— Добре. Искаш да говорим? Да говорим тогава. Да чуем какво твоят любовник — андроид може да каже за себе си.
Дездемона дълбоко си пое дъх и се обърна към Старк.
— Съжалявам. Споровете в семейство Уейнрайт винаги са доста разгорещени.
— Забелязах — каза Старк.
— Съжалявам, и че не можах да ти кажа какво става още по-рано тази вечер. Тони ме помоли да не казвам на никого. — Дездемона се усмихна разтреперана. — Много вярно си предположил, че имам някакъв проблем.
Старк погледна Тони.
— И каква точно е същността на този проблем?
— Някой е подхвърлил пистолет в апартамента на Тони, докато той е бил извън града — обясни му Дездемона.
— Предполагаме, че това е тридесет и осемкалибровият, с който е бил убит Върнън Тейт.
— Не думай — промърмори Старк. Устните на Тони изтъняха от гняв.
— Какво направи с пистолета? — запита го Старк.
— Преди няколко часа отидох с ферибота до Бейнбридж — отвърна тихо Тони. — По средата на залива Елиът хвърлих пистолета зад борда.
— Отърва ли се и от другите възможни доказателства, докато се возеше с него? — залита учтиво Старк.
— Копеле!
Дездемона не обърна внимание на репликите им.
— Смятам, че Тони е прав за едно нещо. Някой изглежда наистина се опитва да го натопи за убийството на Върнън. Първо е примамен извън града, тъй че да изглежда, сякаш бяга от местопрестъплението. Отсъствието му е дало възможност на убиеца да скрие оръжието в апартамента му. А после, тази изнудваческа бележка върху компютъра ми.
Тони я погледна.
— Каква изнудваческа бележка?
— Помниш ли оня път, когато ми помогна да възстановя изгубения файл?
— Да. И какво?
— Мислех, че са просто някакви драсканици. Но се оказа шифровано съобщение за изнудване.