— Кой каза това? — запита Тони.
— Старк. Той го разшифрова.
— Вярно ли е? — Тони изгледа враждебно Старк. — Той може да е измислил всичко, като част от плана си. Ако на екрана са излезли само драсканици, откъде можеш да си сигурна, че това е била изнудваческа бележка?
Дездемона завъртя очи към тавана.
— Да не почваме пак с оскърбленията. Имаме да обсъждаме важни неща. А сега, внимавайте и двамата. Старк, много се радвам, че ме проследи тази вечер. Това ще ни спести време.
Старк вдигна вежди.
— Така ли?
— Разбира се. — Дездемона седна отново. — И без това смятах да ти разкажа всичко, веднага след като поговоря с Тони.
— Така ли? — запита Старк с опасно равен глас.
— Не й говори с такъв тон — изръмжа Тони. Дездемона се намръщи.
— Зная, че и двамата сте все още претоварени с тестостерон, поради неотдавнашното физическо насилие, но ще съм ви благодарна, ако овладеете хормоните си за известно време. Опитвам се да предвижа напред тази среща.
— Наричаш това среща? — осведоми се Старк.
— По липса на по-подходяща дума. — Дездемона кръстоса крака и изгледа двамата мъже. — Да видим сега. Ситуацията е доста странна. Някой очевидно е наел Върнън Тейт, за да открадне „АРКЕЙН“ от Старк. Върнън е направил опит в нощта на приема. Но не е успял. Следващото нещо, което знаем, е че бедният Върнън е мъртъв, и че на компютъра ми е оставена изнудваческа бележка, адресирана до така наречения „клиент“.
Тони свъси вежди.
— Защо бележката е била оставена на твоя компютър?
— Не е ли очевидно? — отвърна Дездемона. — Човекът, който я е оставил, е искал да изглежда, че ти си клиентът на Върнън. Онзи, който му е платил, за да открадне „АРКЕЙН“.
— Мамка му — измърмори Тони. — А сега и проклетият патлак в апартамента ми. Знаех си. Пълна инсценировка.
— Съществува едно просто обяснение. — Старк отиде до отсрещната стена и облегна рамо на нея. — Че всичко това е истина.
— Копеле — каза Тони. Дездемона ги изгледа сърдито.
— Не желая да слушам повече неприлични думи. Ясно ли е?
Тони и Старк се взряха в нея. Никой не каза нищо.
— Така е по-добре. — Дездемона се помъчи да събере мислите си. — Както казах, преди да бъда прекъсната така грубо, очевидно е, че някой е убил Върнън, и след това си е поставил за цел да накара Тони да изглежда виновен. Убиецът по всяка вероятност е бил тайнственият „клиент“ на Върнън. Дотук съгласни ли сте?
— Това е една хипотеза — рече неохотно Тони. — Но ако я приемем, трябва да се запитаме, защо така нареченият „клиент“ си е направил труда да убие Тейт. Старк сви рамене в пренебрежителен жест.
— Възможно е, Тейт действително да го е идентифицирал и да го е заплашвал с изнудване.
— На моя компютър ли? — запита бързо Дездемона.
Старк явно нямаше желание да продължи в тази посока. Дездемона остана с впечатлението, че би предпочел да си е мълчал.
— Може би истинската изнудваческа бележка да не е била изпратена чрез твоя компютър — рече той неохотно. — Възможно е, клиентът да е получил такава от Върнън, но по начина, по който обикновено се е свързвал с него. Чрез електронната поща.
Очите на Дездемона се разшириха, когато намекът му достигна до съзнанието й.
— Това означава, че изнудваческата бележка е оставена на компютъра след убийството, за да постави Тони под подозрение — заключи тя. — За да осигури едно фалшиво доказателство срещу него.
— Казах, че това е една възможност. — Старк погледна раздразнено Тони. — Макар и доста далечна.
— Да. Наистина доста далечна — съгласи се саркастично Тони. — Но ако пренапишем сценария тъй, че ти да си лошият човек, логиката става още по-убедителна.
— Никой от вас не е лошият човек — заяви властно Дездемона. — А сега да продължим. В тази пиеса наистина има лош човек. Някой, когото още не сме идентифицирали. Трябва да го открием.
— Ние ли? — вдигна вежди Старк. — Тогава за какво плащат на полицаите?
Дездемона направи гримаса.
— Не ставай идиот, Старк. На този етап не можем да отидем в полицията. Тя може да стигне до погрешни заключения.
— Искаш да кажеш, че могат да решат, че Тони е виновен? — Старк кимна тържествено. — Вярно. Така е. Не бях помислил за това.
— Не си, дявол да те вземе — вметна Тони.
— Както казвах, — продължи решително Дездемона — засега няма да ходим в полицията. Първо трябва да намерим истинския клиент на Върнън. — Тя погледна Старк в очакване.
Той съсредоточено отвърна на погледа й.
— Е? — настоя Дездемона.
— Е, какво? — запита Старк.
— Как смяташ да намериш истинския клиент на Върнън? — запита търпеливо Дездемона. — Човекът, който го е убил.