— По дяволите, Дездемона, опитвам се да ти обясня нещо тук.
Тя го погледна изпитателно.
— И какво е то?
Старк прокара ръка през косата си, обзет от безсилие, да й обясни по-ясно.
— Не знам. — Дездемона се ухили.
— Бедният Старк. Прекалено интелектуализираш проблема, знаеш ли?
— Така ли?
— Успокой се. Напоследък нещата около нас станаха доста емоционални. Опитай се да се съсредоточиш върху проблема с клиента на Върнън.
Той премигна.
— Ти казваш на мен да се опитам да се съсредоточа?
— Да.
От машината започна да излиза пара.
— Ето, изпий едно хубаво еспресо. Малко кофеин сигурно ще успокои нервите ти.
— Изобщо не съм нервен. Никога в живота си не съм бил нервен.
— Както и да е. — Дездемона седна до плота.
Старк също възседна едната от табуретките и дланта му обгърна малката чашка.
— Ами ако Тони се окаже истинският убиец, Дездемона?
— Няма да се окаже.
— По дяволите, ами ако наистина е и аз го докажа? Тя притихна, очите й изведнъж станаха тревожни.
— Не знам.
— Ще ме намразиш ли, задето съм открил истината? — насили се да запита Старк.
— Да те намразя? — тя се намръщи. — Защо да те мразя? Нашата връзка не се основава на това, дали Тони е виновен или не.
— Наистина ли?
— Старк, това няма никакъв смисъл. Тони не е виновен. Но ако приемем дори хипотетично, че е, това не би променило чувствата ми към теб.
— Носителите на лоши вести обикновено ги убиват — рече уморено Старк. — Така е било във всички времена.
Дездемона отпи от еспресото си.
— Трябва да ми се довериш, Старк. Пръстите му стиснаха крехката чаша.
— Ще се омъжиш ли за мен?
Няколко капчици кафе се изплискаха от чашата й. Дездемона сякаш не забеляза. Погледна го втренчено.
— Защо?
— Защо? Как може да питаш? — Старк изведнъж се ядоса. — На такъв въпрос се отговаря с „да“ или „не“, а не с пространно есе. Всичко, което искам, е един откровен отговор.
— Окей.
— Окей, какво? Да или не? Ще се омъжиш ли за мен?
— Успокой се. Казах окей, нали? Той я гледаше с присвити очи.
— Ще го направиш ли?
Дездемона му се усмихна някак унесено.
— Ако си сигурен, че искаш да се ожениш за мен, аз ще се омъжа за теб.
Заля го огромно облекчение. Старк се опита да овладее чувството на световъртеж, уплашен, че ако му се поддаде, може да се блъсне в стените или в тавана.
Трябваше да запази самообладание.
Дездемона току-що бе казала, че ще се омъжи за него, но тя лесно би могла да промени решението си. Бог бе свидетел, че неведнъж му се беше случвало. Чашката за еспресо в ръката му издрънча върху чинийката. Той бързо я пусна.
— Сигурен съм.
Старк се постара да говори спокойно. Грабна отново малката чашка и глътна еспресото на един дъх. После погледна часовника си.
— Става късно. Трябва да тръгвам.
— Чакай малко — изгледа го свирепо Дездемона. — Само това ли имаш да кажеш?
Той направи недоумяваща гримаса.
— Какво?
— Току-що се съгласих да се омъжа за теб — напомни му тя малко прекалено сладко. — Поправи ме, ако греша, но това не предполага ли няколко развълнувани думи? Радостни възклицания? Може би един малък сонет?
Старк усети, че става тъмночервен.
— Съжалявам — рече сковано. — Не пиша сонети.
— Няма да променя решението си, да знаеш.
Той се усмихна невесело, докато слизаше от табуретката.
— Няма ли?
— Няма. Виж какво, знам, че си свикнал с предложения, сватби и неща от този род, но за мен това е ново. За пръв път приемам предложение за женитба. Знам, че начинаещите винаги имат звезди в очите, но наистина очаквах повече от този момент.
— Разбирам — каза предпазливо Старк. — И какво точно очакваше?
— Ами като начало, представях си някак по-внушителна сцена. — Дездемона махна с ръка. — Може би рози и шампанско. Ти би трябвало да коленичиш, естествено. Лунна светлина и поне малко вълнение от твоя страна.
— Може и да имам опит, но не съм много добър в тези неща — каза Старк.
— Ха! Уплашен си, нали? Мислиш за твоите два минали провала и си притеснен като актьор във вечерта на премиерата. Признай си.
Той заобиколи плота и пое лицето й в дланите си. Вгледа се в прекрасните й очи.
— Предполагам, бих могъл да осигуря появяването ти при олтара, като те наема да подготвиш сватбения прием.
— Няма да обслужвам собствената си сватба.
— От това се и боях. Значи трябва да разчитам на думата ти, че ще дойдеш, така ли?