— Имай ми поне малко доверие, Старк. Вярвай ми. — Тя отново му се усмихна унесено. — Както аз ти вярвам.
Той не успя да измисли какво да каже и затова я целуна.
Дездемона остави чашата с еспресо и отвърна на целувката му. Старк усети как ръцете й обвиват кръста му. Уханието на тялото й изпълни съзнанието му.
Отдъхна си, когато чу тихата й въздишка. Тя се разтапяше до него — топла, сладка и всеотдайна. Можеше и да не знае винаги какво да каже на Дездемона, но когато я имаше в ръцете си, умееше чудесно да общува с нея.
XIX
Дейн се изтягаше на стола си и наблюдаваше Старк с развеселено изражение.
— Не мога да повярвам, че смяташ да опиташ трети път.
Старк вдигна поглед от разпечатката, която изучаваше. Неохотно пренасочи вниманието си.
— Какво?
— Казах, че не мога да повярвам, че си поискал ръката на Дездемона. Минаха само няколко месеца от последната ти сватба. Сигурен ли си, че си готов да си вземеш пак смокинг под наем?
— Няма да ми се наложи да вземам под наем — каза Старк. — Памела настоя да купя оня за предишната сватба, не помниш ли? Носех го на благотворителния бал. Няма причина да не го облека отново.
— Знам, знам. — Дейн се ухили и вдигна ръце. — Само се пошегувах.
— Много смешно. — Старк отново се съсредоточи върху разпечатката. — Какво, по дяволите, е това? Ланкастър сякаш е изсмукал тези прогнози за продажбата на „АРКЕЙН“ през първата година направо от пръстите си.
— И аз се боя, че е така — промърмори Дейн.
— Добре, защо не го спря? — Старк взе червен молив и прокара акуратна права черта през една цяла редица от цифри. — Колко пъти съм казвал, че искам сигурни преценки за възможностите за продажби.
— Ланкастър е от онези, за които чашата е винаги наполовина пълна. Роден оптимист.
— Оптимистите са опасни във финансовия сектор. Чувствам се много по-добре, ако съм наясно с най-лошия вариант.
— Ще му кажа да преработи цифрите.
— Направи го. Кажи му, че ако му е трудно да изпадне в мрачно настроение, аз мога да му помогна.
— По една случайност не говорех за Ланкастър, когато казах, че се боя — продължи Дейн. — Говорех за годежа ти.
— И какво по-точно? — Старк отново се намръщи на една друга редица цифри.
— Не мога да повярвам, че си помолил жена като Дездемона Уейнрайт, да се омъжи за теб.
Старк намръщено вдигна поглед.
— Не те разбирам, Маккалъм. Какво точно се опитваш да кажеш?
В ъгълчетата на устните на Дейн се появи многозначителна усмивка.
— Просто се чудех, дали най-сетне и на теб ти дойде сляпата неделя.
— Сляпата неделя?
— Влюбен ли си в Дездемона Уейнрайт?
— Маккалъм, за умен мъж като теб, понякога задаваш много глупави въпроси. — Старк проследи още един ред цифри.
— Знам. Но всъщност винаги ти си бил мозъкът на отбора, а не аз. Аз съм обикновен шерп.
— Какво трябва да означава това?
— Означава, че „Старк Секюрити Системс“ е твое творение. И че ти си ключът към неговия успех. Без теб тази компания е нищо.
— Никой бизнес от такъв мащаб не може да се крепи само на един индивид.
— Грешиш. Където и да отидеш, ти си звездата на шоуто — каза тихо Дейн. — Така беше в института, така е и сега. Какво е да се чувстваш винаги номер едно?
Старк не обърна внимание на въпроса му. Гледаше угрижено следващата редица от нереалистични цифри.
В единадесет часа същата вечер Тони крачеше из кабинета на Старк с неспокойната, дебнеща походка на затворена в клетка пантера.
— Не биваше да ти позволявам, да ме уговориш, да дойда тук. Това е тъпо. И, доколкото те познавам, сигурно е капан.
— Ако исках да те хвана в капан, — каза Старк — щях да си стоя настрана и да оставя нещата на естествения им ход. Доказателствата срещу теб се натрупваха чудесно още от самото начало. Въпрос е само на време, кога ще привлекат вниманието на ченгетата.
Тони го изгледа унищожително.
— С малко помощ от твоя страна, нали?
— Точно там е номерът. Изобщо нямаше да ми се наложи да го правя. Ти имаш вроден талант да си стреляш в краката.
Тони присви очи.
— Всички говорят, че си адски умен, но знаеш ли какво мисля аз?
— И представа си нямам.
— Смятам, че ти си опасен кучи син, който обича да използва хората.
— Имаш си право на твое мнение.
Старк въведе нова команда. „АРКЕЙН“ се плъзна през още един пласт на комплексността, търсейки закономерности.
— Адски си прав, имам това право. — Тони застана зад него. — Какво точно се опитваш да правиш сега?
— Използвам „АРКЕЙН“ за проучване на файловете на анонимната поща. Търся кода, който свързва анонимните адреси с истинските адреси на потребителите.