Тони се приведе и се загледа в екрана.
— Смяташ, че можеш да прецакаш кода и да намериш истинския адрес на клиента на Тейт?
— Може би. С малко помощ от „АРКЕЙН“. Тони се намръщи.
— А къде всъщност се намира анонимната поща?
— Не знам. Би могла да бъде навсякъде. В Европа. Или на някой остров в Карибско море. В Южна Калифорния. Който и да я е създал, явно ръководи някакъв център за незаконна търговия със софтуер, като използва наемници като Върнън Тейт. Всички контакти между клиентите и наемниците се осъществяват анонимно. Доставката на откраднатото сигурно също става чрез някакъв анонимен преносител.
— Смяташ ли да раздухаш нещата публично, след като всичко това свърши?
— Да.
Тони замълча за момент.
— С подобни неща ли се занимава твоята компания?
— Да.
— Интересно.
— Да, така е. А сега можеш ли за малко да млъкнеш и да седнеш? Пречиш ми да се концентрирам.
— Добре, добре. — Тони прекоси стаята и се хвърли на един стол. — Защо ме накара да дойда тази вечер?
— Защото вратът ти е на дръвника и Дездемона ще се разстрои, ако някой замахне с брадвата.
— В същата степен би могъл да бъде и твоят врат.
— Да, но не е, нали? Който и да стои зад това, той е подхвърлил пистолета в твоя апартамент, за да изглеждаш ти виновен, а не аз.
— Все още мисля, че има твърде голяма вероятност онзи, който се опитва да ме натопи, да си ти — изръмжа Тони.
Старк хвърли поглед към него.
— Дай да се разберем за едно нещо — рече той бавно. — Ако през следващите няколко часа се откажеш от мелодраматичните пози и се опиташ да поразсъждаваш логично, аз няма да ти изтъквам по всеки повод колко виновен изглеждаш.
Тони се намръщи.
— Защо би искал да ми помогнеш?
— Казах ти, че правя това за Дездемона, а не за теб. Тони скръсти ръце.
— Проклет да съм, ако знам какво намира в теб.
— Казват, че любовта е сляпа. — Старк изпита някакво абсурдно задоволство при тази мисъл.
— Да, но тя никога не е имала проблеми със зрението си, преди ти да се появиш. Всъщност, живееше като монахиня.
— Доста затворено, искаш да кажеш?
— Да. Точно така. Не мога да го проумея. — Тони удари с длан по облегалката на стола. — Ти не си за нея. Това е повече от ясно. Защо тя не го разбира?
Старк се отказа да се опитва да работи. Завъртя се със стола и се загледа мрачно в него.
— Защо не се опиташ да приемеш фактите, Уейнрайт? Все някой ден е щяла да се влюби в някого.
— Но защо трябваше да си ти?
— Знаеш ли какво мисля? Че щеше да се държиш по същия начин, независимо за кого е щяла да се омъжи. Наистина ли смяташе, че можеш вечно да я държиш под ключ?
— Никога не съм се опитвал да я държа под ключ! — Тони скочи от стола и отиде до прозореца. — Просто искам да я предпазя.
— Тя вече не е малко момиченце.
— Знам го, но е толкова сладка и мила. Не бих понесъл да й се случи нещо лошо — в очите на Тони се четеше голямо вълнение. — Не разбираш ли? Аз съм й брат. Винаги съм се грижил за нея. Някога спасих живота й.
— Така ми казаха — отвърна много тихо Старк. — И това е една от причините, да се опитвам да ти помогна. Дължа ти го донякъде.
— Не ми дължиш нищо, копеле такова! Не ми трябва благодарността ти. Искам да оставиш Дездемона намира.
— Не мога да го направя.
— Ти не си за нея, не виждаш ли? Тя има нужда от някого от света на Уейнрайт. От света на театъра. Някой, който я разбира. Някой, който говори нейния език. Някой, който ще пасне в семейството.
— Някой като теб? Тони го погледна смаяно.
— Аз? И Дездемона? Да не си полудял? Аз съм й брат!
— Заварен брат. — Тони сви рамене.
— Винаги съм бил нейният по-голям брат, що се отнася до нашите отношения. Човекът, който спаси живота й. Но не мога да гледам спокойно как се хвърля в ръцете на някакъв смотаняк, който не би могъл да я оцени.
— Какво те кара да мислиш, че не мога да я оценя?
— Как би могъл? — Тони го изгледа с потиснато отвращение. — В душата ти няма поезия, човече!
— Може пък Дездемона да вижда по-навътре от теб.
— Глупости. Няма какво повече да се види. Да не искаш да ми кажеш, че зад твоята технократска мутра се крие чувствителна, творческа личност? Че си пронизан от емоции, а не от микрочипове? Не си губи времето.
Старк седеше неподвижно.
— Ти не се опитваш да я защитиш, нали? А точно обратното. Тя ти е нужна, за да те защити от истината. — Устните на Тони изтъняха.
— Каква истина?
— Истината за собствените ти неуспехи. Погледни си биографията, Уейнрайт. Ти си провален актьор, провален режисьор…
Тони изглеждаше тъй, сякаш са го ударили.