— Знаеш за това?
— Зная също, че си бил обвинен и в злоупотреба.
— Не съм взел нито цент.
Старк не обърна внимание на обяснението.
— А напоследък си неуспяла звезда в сапунена опера. Единственото, което някога си направил, както трябва, е било, да спасиш живота на Дездемона. И затова не искаш да се откажеш от нея.
Тони го гледаше поразен.
— Какво, по дяволите, трябва да означава това?
— Тя ти е нужна, нали? Трябва да е близо до теб, за да имаш осезаемо доказателство, че не си пълен и абсолютен провал. Едно нещо си направил, както трябва, някога и тя е единственото доказателство за този уникален случай.
Тони замръзна.
— Та аз спасих живота й, дявол да те вземе.
— Да. Направил си го. И оттогава тя все ти се отплаща.
— Ти не разбираш. И как би могъл? Ти не си част от семейството.
— Може би точно затова разбирам. Цялата работа е съвсем ясна, ако я погледнеш отстрани. — Старк отново се обърна към компютъра.
В кабинета се възцари мълчание. След малко Тони се обади отново.
— Тя ме направи герой.
Старк не му обърна внимание. Спусна „АРКЕЙН“ още по-дълбоко в секретните проходи на анонимната поща.
— Истински герой — прошепна Тони. — Не само изиграх ролята, разбираш ли? А наистина го направих. Спасих я от онова ненормално копеле. Той щеше да я убие.
Старк се поколеба.
— Какво точно се е случило, когато Дездемона е била на пет години?
— Бившият съпруг на Силия, Джордж Нортстрийт, преследваше нея и Дездемона. В този период състоянието му явно съвсем се е влошило. Напълно превъртял. Вероятно ги е следил дни наред, преди да направи хода си. И отвлече първо Дездемона.
Старк не помръдваше.
— Откъде?
— От паркинга пред един малък вечерен театър. — Тони се загледа към прозореца, целият потънал в миналото. — Аз бях там и я учех да кара велосипед. Трябваше да се грижа за нея, докато вътре семейството репетираше един мюзикъл. Предполагам, Нортстрийт е решил, че не съм кой знае каква заплаха. Не ми обърна внимание и натъпка Дездемона в багажника на колата си.
— Клаустрофобията — каза сякаш на себе си Старк.
— Да, оттам идва. Нортстрийт потегли с Дездемона. Аз се развиках за помощ, но никой не ме чу. Помислих, че докато вляза в театъра, докато им обясня какво става, Нортстрийт отдавна ще е изчезнал.
— И какво направи?
— Знаех пътя, по който той трябва да кара до голямото кръстовище. Скочих на велосипеда и минах направо през няколко двора и едно игрище. Излязох на светофарите, точно когато Нортстрийт намаляваше на кръстовището.
— И? — подкани го Старк, тъй като Тони замълча.
— Засилих велосипеда си право към него и паднах точно пред колата. — Тони се усмихна накриво. — Направих страхотна сцена насред кръстовището. Най-великото представление в живота ми. Дете с колело, блъснато от кола. Движението спря. Всички излязоха да видят какво става. Някой извика линейка.
— Добър екшън — каза Старк с неохотно одобрение. — Бърза реакция за дете. За който и да било, всъщност.
— След като публиката вече се бе събрала, аз скочих като по чудо, изтичах до багажника на колата и заудрях по него. Дездемона завика отвътре. Всички настояха Нортстрийт да отвори. Най-сетне пристигна един полицай и извадихме Дездемона от багажника. Нортстрийт бе арестуван веднага. По-късно той се застреля.
— А ти стана герой.
— Да-а — каза Тони. — Дездемона ме направи герой.
— Точно този ден Дездемона не те е направила герой. Никой не може да превърне един човек в герой, както не може да го превърне и в страхливец. Тези неща човек ги прави сам със себе си.
Тони го погледна и се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— В деня, когато си спасил живота на Дездемона, — каза търпеливо Старк — ти сам си се превърнал в герой.
Отново настъпи дълго мълчание.
— Никога не съм го мислил по този начин — рече Тони най-сетне.
— Това е и целият ти проблем в живота, Уейнрайт. Ти не мислиш много. Само чувстваш. Я ела тук и погледни това.
— Какво намери?
— „АРКЕЙН“ откри принципа на кодиращата програма.
Тони прекоси кабинета, за да погледне компютъра.
— Сериозно ли говориш?
— Вярвай ми, Уейнрайт, в деветдесет и девет процента от случаите аз говоря сериозно.
— А в останалото време?
— Спя.
На другата сутрин Силия погледна Дездемона с нежни, загрижени очи.
— Смяташ да се омъжиш за него? О, Дездемона, точно от това се боях. Наистина ли си сигурна, че той е мъж за теб?
— Да.
Дездемона оглеждаше блестящия интериор на „Райт Тъч“. Всичко вече бе в обичайния си вид и й предстоеше натоварена седмица. Освен другото, трябваше да подготви и едно празненство по случай годеж. Нейният собствен. Държеше да бъде първокласно.