— Разбирам — рече Старк, като мислено си отбеляза никога да не я нарича Мона. — Но все пак трябва да признаете, че Дездемона е доста необикновено име в наши дни.
— Аз сама си го избрах, когато бях на пет години — заяви гордо тя.
Старк кимна.
— Кое е тогава истинското ви име?
— Дездемона е истинското ми име.
— Искам да кажа, как ви наричаха, преди да станете Дездемона?
— Сюзън или нещо подобно. Вече не помня със сигурност.
Старк я гледаше смаян. Никой на масата не изглеждаше заинтригуван от темата. Той си спомни, че актьорите често сменяха имената си. Още едно доказателство за непостоянната им природа.
Жулиета мрачно въздъхна.
— Знаеш много добре, че не съм се стремила да включа елемент на катарзисно сексуално освобождаване.
Очите на Дездемона проблеснаха.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно — потвърди Жулиета.
— Вероятно това обяснява защо не го разбрах — каза Старк.
— А може би трябваше да опитам — продължи Жулиета. — Можеше да заинтригува ийстсайдците.
— Не се безпокой — опита се да я утеши Хенри. — Ще мине поне една седмица, преди да спрат пиесата.
— Пък и винаги можеш да разчиташ на дневната си работа — увери я бодро Дездемона.
Хенри се засмя.
— Точно така. — Той непринудено обгърна раменете на Дездемона. — Слава Богу, че поне един от членовете на фамилията е постигнал финансова стабилност.
Жулиета се свлече грациозно в дъното на сепарето.
— Понякога си мисля, че съм обречена да пълня гъбени шапчици до края на живота си.
— Трябва да благодариш на Старк, че все още има гъби, които да се пълнят. — Очите на Дездемона срещнаха неговите над ръба на чашата — „Райт Тъч“ има шанс да оцелее и през следващите три месеца, благодарение на факта, че той беше достатъчно доблестен рицар, да плати за проваления прием този следобед.
Кой знае защо, Старк се смути.
— Да не говорим за това…
— Да те изоставят пред олтара! — Жулиета моментално забрави собствените си тревоги. — Невероятно! Никога досега не съм срещала човек, който е бил изоставен пред олтара. Съжалявам, че го пропуснах. Имах репетиция.
— На мен също ми се искаше да съм го пропуснал — промърмори Старк.
— Кирстен и аз се занимавахме с шампанското — обади се Хенри. — Видяхме всичко. Много тежка сцена. Пред двеста души публика.
— Сериозно? — Жулиета смаяно погледна Старк. — Двеста души са ви видели в това положение?
— Цялата къща беше пълна — призна той.
Хенри се надвеси над чашата си с еспресо и се втренчи в него.
— Може ли да ви попитам нещо?
— Зависи — отвърна Старк.
— Как се почувствахте, когато разбрахте, че тя ви е зарязала? Искам да кажа, кое беше първото нещо, което ви мина през ума.
— Вероятно същото, което е минало през ума на мухата, секунди преди палката да я застигне в „Муха на стената“.
Кирстен се ухили.
— Искате да кажете, че сте се почувствал на ръба на катарзисно сексуално освобождаване?
— Не точно. — Старк погледна към Дездемона. — Струва ми се, че би могло да се изрази с думите: „Какво изобщо правя тук, след като бих могъл да прекарам такъв чудесен ден в офиса си?“
Красивите устни на Дездемона се присвиха съчувствено.
— И тази мисъл, без съмнение, съвсем скоро е била последвана от констатацията, че ще му се наложи да плаща за сватбата, независимо, че не е успял да се ожени.
— Значи годеницата изчезна и ви остави да плащате цялата сметка! — поклати глава Хенри. — Ама че използвачка.
— Сигурно и така може да се каже — съгласи се Старк.
— Независимо от това, всички ние се радваме, че платихте сметката — вметна Жулиета. — На Дездемона й се наложи да купи много продукти на кредит за тая веселба. Ако не се бяхте издължил, наистина щеше яко да загази.
— Което щеше да е лоша новина за фамилията Уейнрайт — добави Хенри. — Разчитаме на работата си при нея, когато си почиваме между ангажиментите, както обича да казва баща ми.
— Дездемона е първият член на семейството от три поколения насам, който има постоянна работа — обясни Жулиета. — И ако съм откровена докрай, трябва да призная, че представителите на по-възрастното поколение го намират малко смущаващо.
Дездемона иронично вдигна чашата си за наздравица.
— Единственото петънце върху блестящия герб на фамилията Уейнрайт.
— Но полезно петънце — каза Кирстен. — Всъщност, аз също смятам да последвам примера ти.
— Смятате да си намерите постоянна работа ли? — запита Старк.
— Имам намерение да започна малък бизнес, също като Дездемона.