— Спокойно, мамо. Всичко ще е наред.
— Дездемона, искам да бъдеш абсолютно честна с мен. Мислиш ли, че Старк наистина те обича?
— Мисля, че ще се научи да ме обича — рече предпазливо Дездемона.
— Велики Боже. Нима досега не ти е казал, че те обича?
— Ще ми каже. Все някога. — Дездемона мислено се прекръсти. — Той наистина е много умен. И учи бързо.
— О, мила — въздъхна Силия. — Защо не можа да се влюбиш в този симпатичен Иън Айвърс?
— Кафе? — Тони сложи чашата върху масата.
— Благодаря.
Старк не откъсваше поглед от компютъра. Яко законспирираните схеми вече бяха съвсем ясни.
Джейсън, седнал до брат си, с лакти подпрени на бюрото, хвърли бърз поглед към Тони.
— Старк казва, че почти сме успели. Казва, че го усеща.
— Шшт! — прошепна Кайл. — Той се опитва да се концентрира.
Тони се опусна на един стол и отпи от кафето си. Заедно с Джейсън и Кайл проследи напрегнато как Старк набра още няколко команди.
Появи се редица от букви и символи.
— Ей, това е някакъв адрес на електронната поща. Тони скочи на крака. Надвеси се над бюрото, за да вижда по-добре.
— Дай да видя, дай да видя — промуши се до него и Кайл.
Джейсън стоеше плътно до тях.
— Това ли е истинският адрес на анонимния клиент? — запита нетърпеливо той.
— Така казва „АРКЕЙН“. — Старк наблюдаваше редицата знаци, появили се на екрана: анон@ССС.ком
— Но все още има думата „анон“ в него — забеляза Джейсън. — Значи още е само анонимен адрес.
— Името на клиента все още е неизвестно — обясни Тони. — Но имаме някакво местоназначение, нали Старк?
— Да, имаме.
— Това ССС.ком е мястото, където се намира компютърът на клиента ли? — запита Джейсън.
— Да — каза Старк.
Кайл се намръщи съсредоточено.
— И как ще разберем къде е „ССС.ком“?
— Не е проблем — отвърна Старк. Тони го погледна.
— Знаеш ли този адрес?
— Това е адресът на „Старк Секюрити Системс“ за електронната поща.
— Мамка му! — възкликна Тони.
— И аз се канех да кажа същото. — Старк си свали очилата, затвори очи и разтърка челото си.
В седем часа същата вечер на вратата на Дездемона се позвъни. Тя натисна копчето на домофона.
— Да?
— Аз съм — каза Старк.
Заля я вълна на облекчение.
— Слава Богу. Вече се чудех какво става. Даваш ли си сметка, че от снощи не си се обаждал?
— Ако ме пуснеш…
— И къде е Тони? С теб ли е?
— Не. Или поне не сега. Дездемона отвори…
— Добре, и къде е той?
— Ако ме пуснеш в сградата…
— Не можа ли поне да ми се обадиш? Случайно да си спомняш, че сме и делови партньори?
— Спомням си — отвърна Старк. — Дездемона, ако отвориш проклетата врата, ще се кача горе и ще ти обясня всичко. Тук вали.
— О, извинявай! — Дездемона натисна бутона, който отключваше входа.
След като чу щракването, което означаваше, че Старк е влязъл в сградата, изтича до вратата на апартамента, отвори я и излезе в коридора, за да чака асансьора.
Стори й се, че мина цяла вечност, докато вратата му се отвори. Старк изглеждаше уморен, небръснат и по-измачкан от обикновено. Тръгна към нея, в погледа му имаше нещо напрегнато и измъчено.
Дездемона забрави цялото си раздразнение, че не й се бе обадил. Хвърли се в прегръдките му, без нито дума.
Той я притисна към себе си. Едната от писалките в пластмасовия калъф се заби в бузата й. Тя не й обърна внимание.
— Какво има? — промълви в кадифеното му сако. — Какво откри?
— „АРКЕЙН“ проследи анонимния адрес до „Старк Секюрити Системс“.
— О, Боже.
— Да влезем вътре. — Ръката на Старк тежко се отпусна върху раменете й. — Ще ти разкажа какво научих.
— Къде е Тони?
— У дома с Джейсън и Кайл. Поръчаха си храна от ресторанта. Аз имах нужда от почивка и реших да прескоча да те видя. Трябва да помисля, Дездемона.
— Вечерял ли си?
— Не. — Старк потърка наболата си брада. — Тони, Джейсън и Кайл си поръчаха пици. Не можех дори да ги гледам.
— Ще ти предложа малко пастет „Примавера“. — Дездемона се измъкна изпод рамото му и затвори вратата. — Сядай.
Той смъкна сакото си, хвърли го настрана и седна на високото столче. Скръсти ръце пред себе си. Дездемона отвори хладилника.
— Предполагам, нямаш никаква представа кой е господин Анонимният от „Старк Сикюрити“?
— Не. Би могъл да е всеки от служителите ми. По дяволите, дори секретарката ми има собствен компютър. И може да приема и изпраща съобщения по електронната поща не по-зле от мен. Възможно е дори, да е някой от пазачите, който е намерил достъп до компютрите нощем.
— Велики Боже!
— И списъкът на евентуалните заподозрени далеч не свършва тук — каза Старк. — Би могъл да е някой извън компанията. Някой, който е успял да проникне в компютрите ни чрез модемна връзка.