Дездемона го гледаше изумена.
— Искаш да кажеш, че би могъл да е всеки, който е достатъчно умен, да преодолее твоята система на защита чрез компютър, намиращ се извън сградата?
— Да. В тези неща има достатъчно пари, за да се изкуши човек, който вече се е отклонил от правия път.
— И как смяташ да го откриеш този тип?
— Преди един час му заложих капан. Дездемона сложи тенджера с вода на печката.
— Какъв капан?
— Изпратих съобщение до господин Анонимния в „Старк Секюрити Системс“.
Дездемона започна да реже гъбите.
— Какво съобщение?
— Представих се за друг наемник, който иска да поеме поръчката, която Тейт не е успял да изпълни. Предложих да го направя на по-ниска цена. Ако получа отговор, ще успея да го засека.
Дездемона спря да реже гъбите.
— Старк, това ми се струва опасно.
— Трябва да подмамя клиента на Тейт, да излезе на светло. Да го принудя да влезе в контакт.
Тя потръпна.
— Не ми харесва това.
— Нито пък на мен. — Старк се усмихна накриво. — Но погледни го откъм добрата страна. Най-сетне се убедих, че добрият стар Тони не е въпросният човек.
Дездемона сбърчи нос.
— Нали ти казах.
— Да, каза ми, наистина. — Старк погледна часовника си.
— Бързаш ли?
— Просто се чудех, дали имам време да те прелъстя след вечеря.
— Пастетът ще е готов до десет минути — рече скромно Дездемона.
— Добре. — Умората изчезна от очите на Старк. — Аз мога да го изям за осем.
Нужни му бяха решителност и твърдост, но той успя да измине целия път до леглото, преди да отстъпи пред безмилостната вълна на физическото желание.
Четиридесет и пет минути по-късно Старк се наслаждаваше на прекрасните тръпки, разтърсили тялото на Дездемона в мига на освобождаването. Тя цялата се бе вкопчила в него, водеше го неустоимо и неизбежно към ослепителния връх.
— Старк. Старк…
Подпрян на лакти над нея, той я гледаше, както винаги запленен от израза на лицето й в мига на кулминацията. Очите й бяха затворени, устните — открехнати. Кожата й излъчваше меко сияние. Ноктите й бяха забити дълбоко в раменете му.
Дездемона бе невъзможно красива, невъзможно чувствена — магическо създание. И щеше да се омъжи за него.
Старк простена, когато усети, че тя се стяга около него. Владееше се с огромно усилие, не искаше да стигне до своя оргазъм, преди да е изживял докрай нейния.
Най-сетне тя свърши.
Той отново се раздвижи в нея.
— Не. — Дездемона целуна шията му, отвори очи и побутна раменете му. — Мой ред е.
— Какво?
— Шшт! Позволи ми да го направя — настоя тя. Старк се колебаеше. Намираше се на ръба и последното нещо, което искаше, бе да се отдели от стегнатото й, влажно тяло дори за секунда.
Но осъзна желанието й и то му се стори дълбоко еротично. Неохотно се претърколи по гръб. Дездемона се отпусна върху него. Обгърна го с бедрата си. Очите й блестяха в полумрака. Тялото й все още бе толкова горещо, че той се учуди как не подпалва кръвта му.
Завладя го със сладка, дива енергия, която отне дъха му. Старк още веднъж, само за миг, зърна фигурите на границата на хаоса и комплексността и проумя смисъла им…
— Старк? — Дездемона говореше иззад паравана, където се обличаше.
— Да?
Той вдигна ризата си, която бе пуснал някъде между кухнята и пространството, определено за спалня. Хвърли поглед към паравана. Голото тяло на Дездемона се очертаваше ясно зад матовата бяла преграда.
— Ти каза, че клиентът на Върнън Тейт е получавал съобщенията си от електронната поща чрез един от компютрите на твоята компания.
— Така изглежда.
— И каза, че теоретично би могъл да е и някой извън компанията. Някой, който е преодолял системата ти за сигурност.
— Да. — Старк не откъсваше поглед от чувствената извивка на бедрата й, докато тя се навеждаше над леглото.
— Той би трябвало да е доста добър, за да направи това, нали?
— Да. Но не съществува абсолютно сигурна система, след като веднъж си успял да се прикачиш чрез модем или да проникнеш в мрежата. И „Старк Секюрити Системс“ си има уязвими места. Затова разработвам новите си идеи вкъщи на напълно изолиран компютър.
— Просто се питах, — каза Дездемона — дали имаш някакви врагове?
Старк наблюдаваше сексапилната й фигура, докато тя се движеше зад паравана. За миг Дездемона вдигна ръце над главата си. Жестът очерта предизвикателно нежните форми на гърдите й. Безкрайно блаженство се разля в тялото му. Но под него той усещаше някакъв глад, който сигурно никога нямаше да се засити.