— Е, мога да се сетя за един-двама. — Старк закопча ризата си. — Защо?
— Не знам. Просто си го помислих.
Дездемона излезе иззад паравана, завързвайки кимоното си. Очите й бяха потъмнели от загриженост.
— Поредната проява на интуицията на Уейнрайт, предполагам? — запита Старк развеселен.
— Може би. В тази ситуация има нещо много интимно, ако разбираш какво искам да кажа.
Той тъжно се загледа в голите й крака. Никак не му се искаше да си тръгва тази вечер.
— Знам какво искаш да кажеш. Дездемона се намръщи.
— Говоря за оня, който се е опитал да открадне „АРКЕЙН“. Старк, човекът, който е наел Върнън Тейт и после го е убил, знае много не само за теб, но и за мен. За нас. Не виждаш ли?
Пръстите на Старк замръзнаха на последното копче на ризата.
— И смяташ, че той е изпратил Върнън Тейт в „Райт Тъч“ в ролята на леден скулптор?
— Да. И този човек знае достатъчно, за да е наясно, че може да натопи Тони, в случай на нужда. Известно му е било, че Тони се занимава с компютри, и че е малко… е, знаеш какъв.
— Неудачник. Вярно. Но дори и в такъв случай възможностите са твърде много — рече тихо Старк. — И включват дори моята секретарка.
— Предполагам.
— Искаш да кажеш, че не трябва да се безпокоя за враговете си. А за приятелите.
— Може би трябва да проверим и моите приятели — каза меко Дездемона. — Някои от тях знаят за компютрите, поне колкото твоята секретарка. Всички те знаят за връзката ми с теб и, че имах нужда от нов леден скулптор. И няма как да пренебрегнем факта, че някои от тях отчаяно се нуждаят от пари в момента. Старк закопча колана си.
— Говориш за Иън ли? Дездемона го погледна нещастно.
— Вярно е, че ми мина през ума.
— Остави — каза Старк. — Не е Иън Айвърс.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм. И аз си имам своя интуиция.
XX
Късно следобед на следващия ден Жулиета надникна в офиса на Дездемона.
— Всички вече си тръгнаха. Подът е измит, плотовете са чисти и аз отивам на репетиция.
— Да, благодаря. — Дездемона не вдигна поглед, потънала в предложението за менюто на някакъв сватбен прием. — Да не забравите за благотворителния обяд утре.
— Няма.
Дездемона оглеждаше списъка на ястията.
— Знаеш ли, този прием просто плаче за ледени скулптури. Чудя се, дали оня човек, Лари Ийзънли, който е правил фигурите за Върнън Тейт, би се съгласил да ми помогне.
— Лично аз бих предпочела никога повече да не виждам ледени скулптури — каза Жулиета. — Всеки път, когато зърна подобно нещо, си спомням за Върнън и за цялата тази бъркотия.
— Аз също. — Дездемона остави писалката и се облегна на стола си. — Ще се радвам, когато всичко свърши.
— Всички ние ще се радваме, когато… — Жулиета замълча. — Какъв е този звук?
Отнякъде се разнесе тихо, но пронизително пиукане. Дездемона хвърли поглед към якето си, окачено на закачалката.
— Мисля, че това е сигналът на моя нов шикарен, виртуозен личен дигитален секретар.
Жулиета направи физиономия.
— И сигурно иска да ти съобщи последната прогноза за времето.
— Или резултата от мача с Марината. — Дездемона посегна към якето си и извади уреда.
— Но нито едно от двете не те интересува особено. Кажи ми честно, Дездемона, сигурна ли си, че искаш да се омъжиш за човек, чиято представа за подарък за рожден ден е един миниатюрен компютър?
— Добрата воля е от значение. И не забравяй, че ако не беше подаръкът на Старк, щях да стоя във фризера с бедния Върнън, Бог знае колко.
— Вярно — усмихна се Жулиета. — Е, оставям те сама да се оправяш с модните технически машинарии. Трябва да се погрижа за артистичната си кариера. Доскоро.
— Чао. — Дездемона сложи личния си дигитален секретар на бюрото.
Жулиета й махна с ръка и изчезна. След миг входната врата на „Райт Тъч“ се затвори зад нея.
В кухнята и офиса настана тишина, която бе нарушавана единствено от настойчивото пиукане на ЛДС. Дездемона се опитваше да си спомни как трябва да спре звука.
На екрана се появи съобщение:
НОВА ПОЩА
Някой й изпращаше съобщение чрез компютъра. Тони вероятно. Или може би Старк бе променил нещо в плановете си. Дездемона натисна въвеждащия клавиш. На екрана се изписа кратко послание, адресирано до нея:
Дездемона, надявам се това нещо да проработи. Хенри каза, че има страхотни новини. Той и Иън Айвърс са намерили начин да стабилизират финансово „Рампата“. Искат веднага да се съберем там. Ще се видим след малко. Кирстен.
Дездемона се замисли, дали да изпрати обратно съобщение на Кирстен, но после реши, че е по-лесно да се обади по телефона. Набра номера на „Екзотика Еротика“.