— Какво искате? Ако е пари, не сте попаднал, където трябва. Нито Иън, нито аз ги имаме много. „Рампата“ е пред банкрут, а моят бизнес поглъща всичко, с което разполагам.
Иън леко се раздвижи.
— Няма да банкрутираме. „Рампата“ ще оцелее — промърмори той. — Имам нов план.
Дездемона не му обърна внимание. Гласът през усилвателите отекна откъм кабинката на осветителя.
— Не ме интересуват парите ви, госпожице Уейнрайт. И хич не ми пука за близкия банкрут на Айвърс. За нещастие, той ми се изпречи на пътя, когато дойдох тук. Трябвате ми вие. И сега ви имам.
— Не разбирам…
— Знам, че не разбирате. — Изкуственият глас ставаше все по-метален. — Но Старк ще разбере.
— Старк? — Сърцето на Дездемона се сви. — Какво общо има това с него?
— Всичко.
— Става дума за „АРКЕЙН“, така ли?
— Да, госпожице Уейнрайт. Става дума за „АРКЕЙН“. Всичко винаги се е въртяло около „АРКЕЙН“.
— И какво ще стане сега?
— Ще чакаме.
— Какво? — настоя Дездемона.
— Старк да ми донесе „АРКЕЙН“.
— Да не сте полудял? Той никога няма да го направи.
— Грешите, госпожице Уейнрайт. Той охотно ще размени „АРКЕЙН“ за вас.
Дездемона преглътна.
— Затова ли съм тук? Като заложница?
— Можете спокойно да седнете на сцената, госпожице Уейнрайт. Току-що изпратих компютърно съобщение на Старк. Ще му трябва известно време, за да дойде.
— И сигурно ще доведе полицията със себе си, когато пристигне — предупреди го Дездемона.
— Не мисля — проехтя механичният глас. — Казах му какво ще ви се случи, ако доведе полиция. Той обича да се мисли за звездата на шоуто, но този път аз съм режисьорът. Този път аз давам заповедите.
— И какво точно ще ми се случи? — запита дръзко тя.
— Ще ви убия, госпожице Уейнрайт — гласът отекна с някакво смразяващо ехо. — Също както убих Тейт. Ще пусна един куршум и на Иън Айвърс. Сега седнете!
Последните думи бяха произнесени оглушително. Дездемона се сви и запуши уши с ръце. Отпусна се на пода до Иън.
Заедно зачакаха в ярката, зашеметяваща светлина.
Дездемона трескаво обмисляше варианти за бягство. Но с всеки един бяха свързани поне два основни проблема. Всички те зависеха от това, дали ще успее да изскочи от обсега на прожектора и да се скрие в тъмнината, преди мъжът в кабинката на осветителя да успее да дръпне спусъка. А и във всеки един от случаите щеше да се наложи да остави Иън Айвърс сам с убиеца. Не можеше да направи такова нещо.
Обгърна коленете си и подпря чело с ръце. Само така можеше поне малко да се изолира от силната светлина. Не разбра, че Старк е пристигнал, докато не чу гласа му откъм далечния край на залата.
— Добре ли си, Дездемона?
— Старк. — Тя скочи на крака и инстинктивно се насочи към авансцената.
— Стой! — прогърмя механичният глас. — Не мърдайте, госпожице Уейнрайт! Нито крачка повече.
Дездемона сепнато се спря на ръба на светлинния кръг. Опита се да види Старк, но бе невъзможно.
— Добре съм.
— Окей.
Сега вече Старк беше по-близо. Едрата му фигура се появи в полезрението й. Той вървеше по пътеката между креслата.
— Качи се на сцената! — заповяда му деформираният глас. — Застани на светло. Побързай. Нямам много време.
Старк пристъпи в кръга от светлина. Лицето му се виждаше съвсем ясно. Дездемона му се усмихна разтреперана. Той изглеждаше солиден и успокояващо близък в кадифеното си сако, джинсите и маратонките. В едната си голяма ръка носеше компютър с размери на дипломатическо куфарче. Дездемона изведнъж се почувства много по-сигурна, отколкото преди няколко минути.
— Съжалявам — каза тихо. — Получих компютърно съобщение и налетях право на това.
— Ясно. — Старк й хвърли бърз, напрегнат поглед, сякаш да се убеди, че тя наистина е добре, а после погледна към Иън. — Какво, по дяволите, правиш тук?
Иън направи гримаса.
— Налетях в тази каша няколко минути преди нея. Копелето ме чакаше зад завесата. Удари ме по главата. Известно време не бях на себе си. Върза ме, запуши ми устата и ме домъкна тук, на сцената.
— Добра работа сте свършили двамата — промърмори Старк.
— Старк — прогърмя отново металическият глас откъм кабината. — Донесе ли „АРКЕЙН“?
Старк вдигна малкия компютър.
— Тук е.
— Трябва да съм сигурен, че това не е пак някой от твоите гадни трикове. Включи компютъра и набери „АРКЕЙН“. Обърни го към мен.
— Както кажеш. — Старк отиде до края на светлинния кръг и застана на едно коляно. Сложи компютъра на сцената, отвори го и въведе няколко команди.
Дездемона не можеше да види екрана от мястото си, но чу как някой остро си пое дъх зад микрофоните. Екранът явно бе „проговорил“.