Нещо се раздвижи в дъното на залата. Дездемона сепнато извърна глава. Мъжът с гласа на робот бе слязъл от кабината. Вървеше по централната пътека с микрофон в ръка. Ярката светлина не позволяваше да се види нищо, освен силуета му.
— Много добре — каза той безкрайно доволен. — Не допусках, че ще се опиташ да си играеш с мен. Не и когато става дума за живота й.
— Прав си — рече Старк.
— Винаги съм разбирал какво движи хората. Знам какви са мотивите им. Ти никога не си бил много добър в това.
— Да, предполагам, че е така.
— Остави компютъра в края на сцената и се отдръпни назад!
Старк сложи портативния компютър на самия край на сцената, извън светлинния кръг. После се върна при Дездемона и Иън.
— Благодаря за съдействието — каза металният глас. Ръка в черна ръкавица се протегна от мрака, да затвори капака на компютъра. В мига, в който пръстите й докоснаха металната кутия, ужасен вик отекна от усилвателите.
Дездемона трепна. Инстинктивно запуши уши, за да се предпази от звука, който заплашваше да взриви стените.
— Какво, по дяволите… — прошепна Иън Айвърс.
С ъгълчето на окото си Дездемона видя, че Старк се раздвижи. Той се хвърли към силуета без лице, който се претърколи откъм компютъра и падна върху креслата на първия ред.
Старк скочи от сцената върху сгърчената фигура. Нещо издрънча на пода.
— Пистолетът!
Дездемона се втурна напред. Извън светлинния кръг я погълна непроницаема чернота. Тя се спря и запремигва, като се мъчеше да се адаптира към тъмнината. Трополенето на борещи се тела я накара да се обърне надясно. Успя да различи само яростно вкопчените силуети на Старк и въоръжения мъж. Те се претърколиха, политнаха и се стовариха върху втория ред кресла. До нея достигаха само глухи удари и свирепо ръмжене.
Дездемона направи още една стъпка и рязко спря, когато кракът й докосна някакъв предмет на пода. Тя се наведе и пипнешком започна да търси по студения бетонен под. Пръстите й обгърнаха пистолета. Вдигна го предпазливо, учудена от тежестта му.
С всяка изминала секунда виждаше все по-добре. Главата и раменете на Старк стърчаха над облегалките на първия ред. Видя как той замахна с юмрук.
И улучи.
С дълбока въздишка мъжът с глас на робот се срина между първия и втория ред.
Над залата се спусна тягостна, пронизваща тишина.
— Старк, добре ли си? — промълви плахо Дездемона.
— Оправи светлината — той стана и се втренчи в мъжа на пода. — Бързо!
Дездемона погледна към Иън.
— Къде е контролното табло?
— В кабинката, разбира се — отвърна бързо Иън.
Дездемона остави пистолета на едно от креслата и хукна по пътеката. Намери стълбата, водеща към кабината, влезе вътре и се втренчи в ключовете на контролното табло.
Действаше бързо, натискаше напосоки бутоните, докато най-сетне угаси яркото петно и включи нормалното осветление. После надникна през отвора на кабината.
Старк подпря жертвата си на първия ред кресла. Мъжът клюмна като мъртва риба. Дездемона го виждаше само в гръб, но се намръщи. У него имаше нещо познато.
— Кой е? — запита тя.
Старк изненадано вдигна поглед към нея.
— Мислех, че знаеш.
— Не. Иън и аз изобщо не можахме да го видим.
— Защото не е искал да го разпознаете. — Старк отново се загледа в мъжа на пода. — Надявал си се, че няма да се наложи да убиваш втори път, нали Маккалъм? И първият път не е било лесно.
— Онова копеле се опита да ме изнудва, след като провали работата. Гласът на Дейн сега едва се чуваше. — Изпрати едно последно съобщение чрез анонимната поща. Твърдеше, че знаел кой съм. Лъгал е, но тогава не разбрах.
— Тейт те е проследил до „Старк Секюрити Системс“ — рече Старк. — Както и аз. После те е накарал да се разконспирираш с един блъф.
— Паникьосах се. Казах му, че ще се срещнем в „Райт Тъч“, за да му платя първата част от сумата. Маскирах се, за всеки случай.
— Ти си убил Тейт. А после си се опитал да припишеш на Тони Уейнрайт ролята на убиеца и предполагаемия крадец. Знаеше, че и без това вече го подозирам.
— Той се оказа изключително подходящ за целта — каза уморено Дейн. — Трябваше ми за в случай, че стигнеш съвсем близо до истината.
— Тъкмо си излизал от „Райт Тъч“, когато е влязла Дездемона.
— Не съм искал да я убия. А само да я изплаша. Знаех, че не може да ме разпознае. И бях сигурен, че ще се измъкна, стига да запазя самообладание. Но след това всичко изведнъж започна да се разпада. През следобеда, когато видях съобщението на компютъра, разбрах, че още нещо се е объркало. Знаех, че е капан.
— Прав си бил — потвърди Старк. — И защо трябваше втори път да се опитваш да се добереш до „АРКЕЙН“ тази вечер? Защо просто не изчезна? Вече можеше да си извън страната.