Дейн вдигна глава.
— Не можех да тръгна без „АРКЕЙН“. Сключил съм сделка с някои хора.
— С някой, когото познавам ли? Дейн замълча за момент.
— Килбърн.
— Килбърн? Оня предател от Института „Розета“? Ти си бил глупак, Маккалъм. Щом си се захванал с Килбърн, значи си бил вътре от самото начало.
— По дяволите, идеята беше моя, а не негова — гласът на Дейн стана неочаквано властен, почти раздразнен. — Аз съчиних плана. Аз се свързах с Килбърн. Аз открих Върнън Тейт и го назначих при Дездемона. Аз подготвих всичко. Беше блестящо.
— Но сега вече е на парчета — каза тихо Старк. Дейн сведе глава.
— Ти винаги си бил мозъкът на отбора.
— Точно там грешиш. Не съм чак толкова умен. Защото все пак се доверих на теб.
Дездемона се тревожеше за Старк.
По-късно същата вечер, сгушена в любимото си червено кожено кресло, тя хвърляше крадешком погледи към мрачното му, неразгадаемо лице, докато той отговаряше на въпросите на клана Уейнрайт, на братята си и на Иън Айвърс.
Още преди полицаите да дойдат и да отведат Дейн, бе изпаднал в някакво потиснато, меланхолично настроение.
Старк не желаеше да обсъжда, какво бе помрачило духа му, и явно нямаше намерение да го изрича гласно. Дездемона се досещаше, че той се упреква, задето я е изложил на толкова голяма опасност. Не знаеше как да го успокои. Старк бе човек, който винаги бе по-суров към себе си, отколкото към който и да било друг.
— Какъв е бил тоя номер, който си направил с портативния компютър? — запита Хенри. — Иън каза, че е подействал като изстрел с проводник, който причинява електрошок в целта.
— Така е. — Старк протегна крака, пъхна ръце в джобовете си и се взря в групата нетърпеливи слушатели. — Нагласих го така, че всеки, който го докосне, да бъде ударен от ток. Включих напрежението, когато набрах командата за „АРКЕЙН“.
— Умно. — Хенри се ухили с искрено възхищение. — Като сцена от филм за Джеймс Бонд.
— Само дето героят на Старк е бил очевидно човекът, който измисля разните технически играчки, а не Бонд — отбеляза одобрително Бенедикт.
Тони обърна един стол и го възседна. Подпря ръце на облегалката му.
— Старк зареди уреда още следобед, щом разбра, че Дейн Маккалъм е този, който се опитва да открадне „АРКЕЙН“.
— Джейсън и аз му помогнахме — каза гордо Кайл. — Нали, Сам?
— Нямаше да се оправя без вас — отвърна Старк. Дездемона се размърда.
— Дейн завиждаше на Старк, знаете ли? Затова го е направил. Искаше да докаже, че е по-умен. И че той може да бъде звездата на шоуто.
Старк я погледна намръщено.
— Откъде знаеш това? Тя сви рамене.
— От начина, по който говореше накрая. Беше повече от ясно.
Настана кратко мълчание. После Тони се обади.
— Старк беше сигурен, че рано или късно крадецът ще опита отново и искаше да бъде готов. И успя, нали?
— Да — каза Старк. — Успях. Но не точно както го мислех. Не можах да предвидя, че Маккалъм ще реши да използва Дездемона като заложница.
— Откъде би могъл да знаеш? — каза бързо Дездемона. — Старк, не бива да се упрекваш за станалото.
Той я погледна с безизразни очи. Сърцето й се сви. Бенедикт се намръщи.
— Кога разбра, че Маккалъм стои зад цялата тази дивотия?
Старк свали очилата си и разтри чело.
— Дездемона ме подсети, че оня, който е убил Тейт, знае твърде много за личния ми живот. Както и за нейния.
Дездемона се изчерви.
— Бях започнала да ставам малко параноична. Даже си помислих някои лоши неща за Иън.
— За мен? — погледна я измъчено Иън.
— Велики Боже! — очите на Кирстен се разшириха. — Иън?
— Не стигнах чак толкова далеч в подозренията си. — Старк отново си сложи очилата. — Списъкът на хората, които биха могли да намерят начин да проникнат до компютрите на „Старк Секюрити Системс“, бе неизвестен. Но списъкът на хората, които имаха известна компютърна грамотност и знаеха доста за моята връзка с Дездемона и за фамилията Уейнрайт като цяло, бе доста по-къс.
— Когато той започна да съставя списъка тази сутрин, сложи името на Маккалъм най-отгоре — каза Тони. — А после измисли оня трик с портативния компютър. Вече бе изпратил съобщение по електронната поща, с което да примами убиеца на светло. И рибата захапа стръвта.
— Но рибата си имаше и своя собствена стръв. — Старк погледна Дездемона. — Държа да подчертая, че случилото се след това не бе част от плана.
— Радвам се да го чуя — промърмори Иън и внимателно докосна главата си. — Защото то не донесе нищо добро на мен и Дездемона.