— Да — каза тежко Старк. — Онова, което стана с вас, бе по моя вина. Длъжник съм ти, Айвърс.
Иън засия. После погледна замислено Старк.
— Е, щом като и без това го споменаваш…
— Длъжник съм и на Дездемона — продължи Старк.
— Остави това. Ще ми се реваншираш по-късно. — Дездемона докосна ръката му.
Пръстите му не обгърнаха нейните, както се бе надявала.
— Ти си герой, Старк — промърмори кисело Тони. — Защо отричаш?
Дездемона забеляза, че Старк стисна зъби.
— Важното е, че всички сме в безопасност. Кошмарът свърши — каза тя.
— Не още — отвърна Старк. Всички го погледнаха.
— Искам да пипна Килбърн — добави той тихо. — Според Маккалъм той ще пристигне на летището късно тази вечер, за да вземе „АРКЕЙН“.
Веждите на Тони се сключиха замислено.
— Едва ли ще се появи, след като разбере, че Маккалъм е арестуван.
— Той не знае, — каза Старк — федералните агенти обещаха да запазят всичко в пълна тайна до утре.
— И ще успеят ли? — запита Хенри.
— Да — потвърди Старк. — Случаят е от техния сектор, защото представлява опит за кражба на секретни технологии и изнасянето им от страната.
— И тъй, какво ще стане сега? — запита любопитно Тони.
— Ще заложим още един капан — отвърна Старк. Тони се изпъна на стола си.
— Охо?
Джейсън се клатеше напред-назад.
— Какъв капан?
— Федералните агенти държат много да заловят Килбърн именно в момента на купуването на „АРКЕЙН“. — Старк погледна Тони. — И затова им е нужен актьор. Някой, който да се престори на Дейн Маккалъм и да подлъже Килбърн, да осъществи сделката.
Тони бавно се ухили.
— Е, както знаеш, в момента не съм ангажиран. Силия разтревожено местеше поглед от Тони към Старк.
— Опасно ли е?
— Разбира се, че не — отвърна бързо Тони. — Няма за какво да се безпокоим, нали Старк?
— Няма гаранции — каза предпазливо Старк — но ще вземем всички възможни предпазни мерки. Според Маккалъм, размяната трябва да стане на летище „Сий Тек“ тази вечер. Килбърн трябва да пристигне, да вземе „АРКЕЙН“ и да замине след един час с друг международен полет. Хората от федералното бюро ще бъдат там и ще са готови да се намесят, веднага след като Килбърн приеме „АРКЕЙН“.
— Лесна работа — каза Тони. Дездемона се усмихна.
— Ти винаги си бил много добър в ролята на герой, Тони.
Тони се ухили. За пръв път от много време горчивината бе изчезнала от очите му.
Макар и да бе подготвен за преображението, Старк действително бе поразен, когато Тони влезе в чакалнята на летището малко след полунощ.
Нагизден с руса перука, мустаци, очила и елегантен сребрист костюм, Тони бе смущаващо позната фигура.
— Проклет да съм — каза Старк тихо на Бенедикт, който седеше до него в залата. — Той е абсолютен двойник на Маккалъм.
— Винаги съм казвал, че момчето има талант. — Бенедикт засия от гордост зад вестника, който уж четеше.
— Дори походката му е същата. Върви също като Маккалъм.
— Един добър актьор постига повече с движенията, отколкото с грима. — Бенедикт леко надникна иззад страницата. — Казваш, че този Килбърн се е познавал с Маккалъм?
— Работехме заедно в Института „Розета“, но Килбърн не е виждал Маккалъм от три години, а и преди не бяха кой знае колко близки. Виждали са се от време на време на общите сбирки, но това е всичко. Сделката за „АРКЕЙН“ бе сключена чрез компютри. С малко късмет, мустаците и тъмните очила ще отвлекат вниманието на Килбърн, поне в първия момент, докато стане размяната.
— Никой не може да изглежда същият след три години — сви рамене Бенедикт. — Както каза Тони, лесна работа.
Тони, с портативния компютър в ръка, стоеше до щанда за вестници. Старк реши, че той показва точно очакваната доза напрежение за случая.
Десет минути по-късно вратата се отвори и пропусна пътниците от поредния полет. Килбърн, стиснал голям дипломатически куфар, беше сред първите. Той бе напълнял с годините. Дори кройката на скъпия му костюм не бе в състояние да скрие големия му корем. Копчетата на ризата му бяха опънати. Закръгленото му лице бе доста отпуснато в долната си част, а двойната гуша преливаше над яката.
Килбърн обгърна залата с нервен, нетърпелив поглед. После спря и се загледа в русия мъж в сребристосив костюм. Тони нарочно се бе обърнал с гръб към вратата.
— Забеляза Тони — промърмори Бенедикт. — Като че ли рибата ще клъвне стръвта ти.
Старк проследи със задоволство как Килбърн се насочи към щанда за вестници.
Тони не се обърна, когато Килбърн го потупа по рамото. Само кимна и тръгна към ъгъла, близо до стаите за почивка. Килбърн го последва, като отново хвърли неспокоен поглед през рамо.