Жулиета се намръщи.
— За какво говориш, за Бога?
— Старк се чувства отговорен за онова, което се случи в „Рампата“. Смята, че е направил ужасна грешка, като се е доверил на Маккалъм. И че аз едва не съм платила цената за погрешната му преценка.
— О, Боже — възкликна Бес. Дездемона мачкаше кърпичката.
— Този инцидент с Маккалъм убеди Старк, че е бил прав, да не вярва на хората и да не поема никакви рискове. В бъдеще той ще бъде емоционално по-предпазлив от всякога.
Очите на Кирстен се разшириха.
— Да не би да искаш да кажеш, че вече няма да вярва и на теб?
— Не, не е това. Истинският проблем е, че той вече не вярва на себе си.
— Какво искаш да кажеш? — запита Бес. Дездемона се взираше пред себе си.
— Не разбираш ли? Той няма да се чувства достатъчно свободен, да обича и да позволи да бъде обичан, докато не приеме факта, че има обикновени човешки чувства и нужди, и че и той може да греши.
— Да не би да искаш да ни кажеш, че най-сетне си разбрала, че от него няма да стане истински Уейнрайт? — запита Хенри.
— Не знам. — Дездемона се загледа тъжно в чашата си с мляко. — От години на Старк му се повтаря, че е човек — компютър. И май е започнал да го вярва. Да бъдеш човек — компютър е нещо хубаво, сигурно и неуязвимо.
Кирстен се замисли.
— Май че разбирам, накъде биеш. — Дездемона й се усмихна мрачно.
— Бедният Старк. Той знае, че е голям ум, и че хората го уважават заради това. Но не иска да признае, че има също и чувства. Защото всеки път, когато е позволявал да му влияят, се е опарвал.
Кирстен отпи от млякото си.
— Вероятно, според неговия начин на мислене, инцидентът с Маккалъм е само още едно доказателство, колко е глупаво да се доверяваш изобщо.
— Точно така — каза Дездемона. — Доверил се е на Маккалъм и виж докъде го е довело това.
— Боиш се, че историята с Маккалъм е съсипала всичко, сторено от теб, за да го направиш по-човечен, така ли? — запита нежно Кирстен.
— Да. — Дездемона потиснато се загледа през прозореца. — Нещата при него всеки миг се променят. Подобно на ледена фигура, която още не е завършена. Виждам бъдещата форма, но очертанията са все още замъглени и неясни.
— И студени? — запита тихо Силия.
Дездемона си спомни леденият израз в очите на Старк и потръпна.
— Да.
Лицето на Силия помръкна от загриженост.
— Бъди честна, скъпа. Сега не е време да се правят грешки. Бъдещето ти е поставено на карта. Да не би да си размислила за сватбата?
Бес се намръщи.
— Ако е така, сега е моментът да се измъкнеш.
Дездемона се вгледа в разтревожените лица на семейството си и разбра, че Бес казваше истината. Прозрението за миг я заслепи.
— О, Боже! — прошепна тя ужасена. — Сигурно същото се е случило и с другите му годеници.
Старк наблюдаваше своя бъдещ тъст. Бенедикт се бе изправил до прозореца на офиса му, като самото въплъщение на старовремската бащинска загриженост. Би било забавно, ако Старк не бе в толкова отвратително настроение, и ако нямаше силното подозрение, че този път Бенедикт не играе.
— Няма да отричам, че отначало имах някои съмнения по отношение на теб, синко — каза внимателно Бенедикт. — Винаги съм мислил, че дъщеря ми ще се омъжи за доста по-различен човек.
— Позволи ми да отгатна. Искал си, Дездемона да се омъжи за някой с артистична чувствителност? — запита много учтиво Старк.
— Не е задължително. — Бенедикт се загледа към залива Елиът. — Искам единствено тя да е щастлива. Представях си, че ще бъде най-щастлива с човек, чиято натура е подобна на нейната. Мъж, който би разбрал една жена със силни и дълбоки чувства.
— Някой с душа на поет? — предложи Старк.
— Добре казано. — Бенедикт изглеждаше доволен. — Наистина добре казано.
Старк барабанеше с пръсти по облегалката на стола си.
— Някой от театралните среди, може би?
— Не отричам, че се надявах, тя да се омъжи за някого от нашия свят. Но реших, че това не е необходимо. Мисля, че ти ще я направиш щастлива.
Това сепна Старк.
— Наистина ли?
Бенедикт се обърна и го погледна загрижено.
— Мисля, че ще бъдеш много добър с дъщеря ми. Старк срещна погледа му.
— Изненадвам се да го чуя, след всичко, което се случи в „Рампата“.
— Нека се изразя по друг начин. Надявам се всичко да бъде много добре между вас с Дездемона, когато преодолееш чувството си за вина за този инцидент.
— Защо да не се чувствам отговорен? Аз бях отговорен.
Гъстите вежди на Бенедикт заподскачаха надолу-нагоре.
— Да не би да смяташ, че си единственият човек на света, който някога не е успял да защити някого, когото обича?