— Доставки ли?
— Не точно. — В очите на Кирстен просветна вълнението на начинаещия предприемач. — Възнамерявам да открия един много изискан, много аристократичен бутик точно тук, на „Пайъниър скуеър“.
Старк огледа внимателно дългия лилав блузон, който тя носеше над чифт плътно прилепнали лилави панталони.
— Нека се опитам да отгатна. За модно облекло?
— В никакъв случай — контрира го Кирстен. — В Сиатъл има безброй такива бутици. Смятам да отворя един много специален магазин. Място, където може да се намери всичко за задоволяването на женските сексуални фантазии.
Старк се зачуди, дали не беше пропуснал нещо от разговора. Това непрекъснато му се случваше.
— Сексуални фантазии?
— Атрактивно оцветени кондоми, например. Както знаете, повечето кондоми в тази страна се купуват именно от жените.
— Хм, не знаех — призна си той.
— И интересно бельо. Може би и някои кожени аксесоари, вибратори, обучаващи видеофилми, еротика, писана от жени и за жени, този род неща.
— Разбирам — кимна Старк.
— Всичко това ще се продава в много изискана обстановка. — Хенри гордо се усмихна на жена си.
— Изискана? — повтори предпазливо Старк.
— Смятам да го нарека „Екзотика Еротика“ — поясни Кирстен. — Ще бъде място, обзаведено и ръководено от жена и ориентирано изцяло към дамската клиентела. Разбира се, мъжете, които се интересуват от чувствени играчки за подарък на жените си, също ще бъдат добре дошли.
Старк я погледна заинтригуван.
— Истина ли е това?
— „Екзотика Еротика“ ще бъде място, където професионалистките и домакините от предградията ще се чувстват еднакво удобно.
— Дори и ийстсайдците ли?
— Особено ийстсайдците — потвърди Кирстен. — Ще бъде много изискано, както ви казах.
— И съвсем ненатрапчиво — добави Жулиета, в случай че Старк не е разбрал замисъла.
— Със сигурност ще бъде много дискретно — съгласи се Хенри.
Кирстен се приведе напред. Очите й бяха изпълнени с устрема на кръстоносците.
— Давате ли си сметка, че в тази култура наистина няма нито едно почтено място, където жената да купи неща, необходими за задоволяване на сексуалните й нужди?
— Хм… Честно казано, не съм се замислял много по въпроса — призна Старк.
— Кой знае? — каза Хенри. — Ако идеята проработи, може би Кирстен ще осигури на жените тази привилегия.
— Кога смятате да отворите вашия магазин?
— Веднага щом успея да убедя Дездемона, да стане гарант на заема, който ще трябва да изтегля от банката.
Старк внимателно остави чашата си на масата.
— Значи такава е ситуацията. — Хенри се намръщи.
— Какво трябва да означава това? — Дездемона се усмихна малко прекалено бодро.
— Стига, Хенри. Човекът имаше лош ден. Стана късно. Най-добре ще е да приключваме нашето малко парти.
Хенри погледна масивния часовник с Мики Маус, който носеше на китката си, и се изхлузи от сепарето.
— Само дванадесет и половина е.
— Утре заран имам разговор за един нов ангажимент. — Дездемона също стана от мястото си. — И не забравяйте, че очаквам всички, които ще бъдат на работа в „Райт Тъч“, не по-късно от десет. След обед ни предстои онази благотворителна изява.
— Ще бъдем точни — обеща Жулиета. — Наистина ли мислиш, че бях добра тази вечер?
— Страхотна беше — увери я Дездемона.
— Моля да ме извините — рече Старк. — Но имах тежък и дълъг ден.
— Да, сигурно. — Хенри го погледна съчувствено. — Разбираме ви.
Жулиета се отмести от пътя му.
— Съжалявам за онова, което ви се е случило днес.
— Ще оживея. — Старк мълчаливо се изправи, без да знае какво да каже на тези непознати, които го бяха взели под крилото си за вечерта. — Благодаря за пиесата. И за кафето.
— Няма защо — каза Хенри. — Заслужихте си поканата за „Муха на стената“, а и вие платихте кафето.
— Вярно — спомни си Старк. — Но независимо от всичко, благодаря за компанията.
Хенри сви рамене.
— Трябва да ви се признае, че изиграхте сцената този следобед като истински професионалист. Намерихте възможно най-точното съчетание от цинично презрение и арогантна гордост. Публиката ви хареса.
— Имам известен опит. — Старк свали кадифеното си сако от закачалката и се обърна към Дездемона. — Ще ви изпратя до вкъщи.
Тя се усмихна.
— Благодаря, но живея само през три преки оттук и колата ми е паркирана отпред.
— Тогава ще ви изпратя до вкъщи и ще си взема такси. Тя го погледна някак особено, но не възрази повече.
Старк я хвана под ръка. Усещането беше приятно. Изведе я от препълненото кафене в хладната пролетна нощ.
„Първо авеню“, което пресичаше „Пайъниър скуеър“, бе пълно с хора, както обикновено в събота вечер.