Ръката на Старк се сви в юмрук.
— Не.
— Тогава престани да бъдеш така адски суров към себе си. — Бенедикт отиде до един стол и седна. — И ти си само човек. Забрави станалото, Старк. Не че наистина би могъл да го забравиш, но се опитай да го превъзмогнеш. Иначе жив ще те изяде. А ако позволиш това да стане, ще съсипеш шансовете си за щастие с Дездемона.
— Това са много лични неща.
— Така е. Но знам какво преживяваш.
— Наистина ли?
Бенедикт го наблюдаваше през полуспуснати клепачи. — Как смяташ, че се чувствах, когато не успях да защитя Дездемона от Джордж Нортстрийт? Старк не знаеше какво да отговори. Устните на Бенедикт яростно се свиха.
— Нямах никакви извинения. Просто не бях разбрал колко опасен може да бъде той. Не бях взел достатъчно мерки, за да защитя семейството си. Вината, че Нортстрийт се добра до Дездемона, беше моя. Той смяташе първо да отвлече нея, а после да се върне за Силия, знаеш ли?
— Прегледах старите записи по случая. Нортстрийт е бил луд. Ти не си имал откъде да разбереш, че ще се опита да отвлече Дездемона или майка й, преди сам да опре пистолета до главата си.
— Да. Нямаше откъде да знам. Но си казвах, че е трябвало да се досетя. Дълго време след това не можех да си простя. Тази мисъл не ми даваше мира месеци наред. Непрекъснато си представях как щях завинаги да изгубя моята нова дъщеря. Боях се, че Силия никога вече няма да повярва, че мога да се грижа за нея и за Дездемона.
Старк гледаше с невиждащи очи в екрана на електронния си календар.
— И как го преодоля?
— Силия ми помогна. Тя ми напомни, че съм само мъж, а не супермен. И че не мога да съм виновен за всичко, което не е наред на този свят. Каза, че ако не проумея това, просто няма да мога да живея нормално.
Старк вдигна поглед от календара.
— Какво точно е имала предвид?
— Човек, който се счита отговорен за всичко на този свят, скоро се превръща в нещо като управляем зомби. Става скован. Лишен от всякаква гъвкавост. — Бенедикт направи деликатна пауза. — Нещо като компютър, ако щеш.
Старк присви очи.
— Дездемона ли те изпрати тук днес?
— Не. Защо питаш?
Старк си напомни, че събеседникът му е артист.
— Няма значение. Какво всъщност искаше да ми кажеш, Бенедикт?
— Нещо съвсем просто. Човек, който изисква твърде много от себе си, притеснява другите. Те започват да мислят, че няма да е доволен от тях, ако не достигнат собствените му стандарти. И след време започват да се отдръпват от него.
— Така ли?
— И след време той се оказва сам на света.
— Искаш да ми кажеш, че ако не престана да се упреквам за онова, което се случи на Дездемона, ще я отблъсна?
Бенедикт леко се усмихна.
— Тя е моя дъщеря. Лоялна е, но не е глупава. И няма да се мъчи да разбива стената с глава безкрайно дълго.
— Разбирам. — Леденият студ на хаоса изригна някъде от водовъртежа вътре в Старк.
— Чуй ме, синко — каза Бенедикт. — Светът и без това е доста неуютно място. Затова не прекарвай времето, отредено ти в него, сам.
Сам в хаоса.
Старк се загледа в бездънните дълбини на водовъртежа.
Два дни по-късно Дездемона сложи чиния горещи царевични питки на кухненската маса пред Старк, Джейсън и Кайл.
— Започвайте, господа. Всеки да си сложи подправки на вкус.
— Аз не искам никакви лютиви чушки — заяви Джейсън.
— Тогава ми ги подай — каза Дездемона. — И без това сигурно сама ще изям всичките.
Кайл направи физиономия.
— Обичаш люти чушки?
— Много.
Дездемона седна и си взе една голяма питка. Старк посегна в същия момент. Пръстите им леко се сблъскаха. Допирът накара Дездемона да потръпне. Бързо вдигна поглед и се усмихна малко прекалено лъчезарно.
Старк не отвърна на усмивката й. Срещна очите й с нетрепващ поглед. За миг Дездемона видя сенките, които още помрачаваха душата му. И от това видение я обзе студ.
Ясно й бе, че по някакъв начин Старк е усетил нарасналата й несигурност по отношение на плановете им за женитба. Знаеше, че тя има някои колебания. Също като другите.
Дездемона намаза питката си с пикантен сос, но когато отхапа, тя й се стори блудкава и безвкусна.
И в този миг нещо се преобърна в нея. Не можеше да остави Старк на самотната му съдба. Тя го обичаше. И независимо от рисковете, нямаше да изостави онова, което бе започнала. Щеше да доведе нещата докрай.
— Старк помоли Кайл и мен да му станем кумове на сватбата — каза Джейсън с пълна уста.
— Наистина ли? — запита Дездемона. — Двама кумове? Това е доста необичайно.
— Каза, че трябва да носим смокинги — добави Кайл. — И да се погрижим, да стигне до олтара навреме.