— Това е голяма отговорност. — Дездемона се съсредоточи върху чинията си.
— А кой отговаря, булката да стигне навреме до олтара? — запита Джейсън.
Дездемона едва не се задави със следващата хапка. Старк я гледаше.
— Булката сама трябва да дойде там — каза той. Дездемона преглътна и срещна погледа му.
— Не се безпокой за тази булка — рече му твърдо. — Тя ще дойде. Можеш да разчиташ на човек от рода Уейнрайт. Никой от фамилията не би пропуснал откриването на едно шоу.
Старк за миг се вгледа напрегнато в нея, после острото безпокойство изведнъж изчезна от очите му. Усмихна се леко за пръв път след арестуването на Дейн Маккалъм.
— Така ми казаха.
На вратата се позвъни.
— Ще видя кой е. — Старк се надигна и излезе от кухнята.
— Моля те, подай ми сиренето — обърна се Кайл към Дездемона.
Звукът на женски глас прикова вниманието на всички.
— Ей, това е мама! — Джейсън бутна назад стола и скочи на крака.
— Мама тук? — Лъжицата на Кайл с настъргано сирене падна обратно в чинията. — Дано психиатърът да не е с нея.
Старк влезе в кухнята, преди Джейсън и Кайл да стигнат до вратата. Придружаваше го приятна тъмнокоса жена в края на тридесетте. Облечена бе елегантно в тъмножълт костюм с панталон и гофрирана блуза.
Не се виждаше никакъв психиатър.
— Здравей, мамо — извика Джейсън. — Мислех, че си на почивка.
— Реших да се прибера малко по-рано — рече Алисън.
— И исках да ви видя вас двамата.
— Това е майка ни — представи я Кайл на Дездемона.
— Мамо, това е Дездемона Уейнрайт. Тя ще се омъжи за Сам след няколко седмици.
Алисън се усмихна на Дездемона.
— Наистина ли?
— Да — каза Дездемона много твърдо.
Старк я погледна. Още някои от сенките в очите му изчезнаха.
Няколко часа по-късно Дездемона, Старк и Алисън седяха сами в кухнята. Джейсън и Кайл най-после се бяха оттеглили да гледат телевизия.
Дездемона направи кафе. Гледаше да не натрапва присъствието си, защото усещаше, че Алисън иска да каже нещо важно на Старк.
— Джейсън и Кайл изглеждат добре. — Алисън сложи сметана в кафето си.
Старк пое чашата си от Дездемона.
— Добри деца са.
— Да. Изминалите няколко месеца бяха лоши за тях и нещата като че ли няма да се оправят и в бъдеще. Баща им никога няма да се върне.
— Да. — Старк отпи от кафето си.
— Ти вероятно го познаваш по-добре от всеки друг. Старк не каза нищо.
Алисън сведе поглед.
— Момчета имат нужда от човек, който да заеме мястото на баща им.
Старк отново не й отговори.
— Джейсън и Кайл изглеждат по-щастливи от когато и да било. Мисля, че доктор Тайтъс е прав. Ти си заместил Хъдзън в съзнанието им.
Старк мълчеше.
— Струва ми се, че те имат нужда от теб. Старк отпи от кафето.
Алисън погледна към Дездемона, сякаш търсеше подкрепа.
Дездемона й се усмихна окуражаващо.
— Старк е чудесен в ролята на бащата. Има истински талант за това.
Старк я погледна изненадано.
— Мислих много напоследък — рече Алисън. — Какво ще кажеш, Сам, ако реша да преместя моя бизнес като дизайнер по интериора тук, в Сиатъл?
Старк сви рамене.
— Твоя работа.
— Вече имам доста клиенти от Сиатъл. Разчитам на добро начало.
Старк кимна.
Алисън дълбоко си пое дъх.
— Така Джейсън и Кайл ще могат редовно да те виждат. Какво мислиш за това?
— Окей — каза Старк.
Дездемона се усмихна скришом. Алисън изглеждаше смутена от лаконичния отговор.
— Знам, че те не са твоя отговорност, и сигурно не ти е най-приятно непрекъснато да се мотаят наоколо, но мога да те уверя, че връзката с теб е станала много важна за тях и…
Старк се намръщи.
— Казах, окей.
Алисън премести поглед към Дездемона в мълчалива молба за обяснение.
Дездемона наля още кафе.
— Той каза, че всичко е окей, Алисън. Това означава, че няма нищо против, да се преместиш с Джейсън и Кайл в Сиатъл, за да могат да го имат в живота си. Той разбира значението на семейството. Можете да се доверите на Старк. Той винаги мисли онова, което казва.
— Разбирам. — Алисън се усмихна плахо и в очите й се появи известно облекчение. — Приятно ми е да го чуя.
— Да — потвърди Дездемона. — Така е.
„Как съм могла, дори за миг да се усъмня, дали трябва да се омъжа за Старк? — запита се Дездемона. — Предсватбена треска. Само това е било“.
Сега, когато вече бе минала, тя се чувстваше по-уверена от всякога. Усмихна се на Старк през масата. Той протегна голямата си ръка. Пръстите му здраво се сключиха около нейните.
Джейсън се появи на прага.
— Ей, мамо, ще дойдеш ли утре да видиш пиесата ни? Алисън му се усмихна.