— Много бих искала. Джейсън се ухили.
— Казах на Кайл, че ще дойдеш. Какво стана с психиатъра?
— Доктор Тайтъс и аз не се срещаме вече — отвърна предпазливо Алисън.
— Може би Бес и Жулиета ще ти намерят съпруг — каза Джейсън.
Дездемона се засмя на смаяния израз на Алисън.
— Идеята не е лоша, Джейсън. На Бес и Жулиета ще им се наложи да се заемат с някой друг, след като аз вече се омъжвам.
— Да — кимна Старк. — Ще им се наложи.
Дездемона се появи в офиса на Старк следващия следобед.
— Тук ли е той, госпожо Пичкот?
Госпожа Пичкот изглеждаше по-бодра от всякога.
— Да, разбира се, че е тук, госпожице Уейнрайт. Ще съобщя за вас.
— Благодаря. — Дездемона започна да се разхожда в предверието.
Госпожа Пичкот не я изпускаше от очи, докато съобщаваше на Старк, че има посетител.
— Поканете я, Мод — прозвуча гласът му по вътрешната уредба.
— Влизайте направо, госпожице Уейнрайт — госпожа Пичкот сияеше. — И мога ли да кажа колко бях щастлива, да науча за годежа ви с господин Старк. Ние всички се радваме тук, в „Старк Секюрити Системс“. Третият път е винаги благословен, както винаги съм казвала.
— Благодаря, госпожо Пичкот.
— Бъдещето сияе най-ярко пред тези, които го срещат със сърца, пълни с любов. Нищо по-хубаво не бих могла да добавя.
Дездемона отвори вратата на вътрешния офис. Старк не вдигна поглед от екрана на компютъра си.
— Какво има?
— Просто се срещнах с Иън. — Дездемона се подпря на бюрото му. — Той ми каза, че си се съгласил да финансираш „Изчезващ“.
— Аха. — Старк се намръщи на цифрите върху екрана и натисна един клавиш.
— Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
— Считай го за мой принос в изкуството.
— Това е смешно. Изкуството не те интересува особено.
— Задължен съм на Иън все пак. Удариха го по главата заради мен.
— Не му дължиш чак толкова.
— Може би не. Но нали въпросът е донякъде семеен. — Старк набра няколко бързи команди на клавиатурата.
Дездемона бе смаяна.
— Семеен?
— Иън ми обеща да ангажира, колкото е възможно повече членове на фамилията Уейнрайт в спектакъла. И дори да не давам кой знае какъв принос за изкуството, поне помагам за финансовата стабилност на семейство Уейнрайт. Стига „Изчезващ“ да не изчезне още след първото представление.
Дездемона се засмя. Заобиколи бюрото и се отпусна в скута му.
Тъй като вече не можеше да вижда екрана, Старк се облегна назад, сложи ръка върху бедрото й и отмести поглед към нея.
— Има ли нещо, което искаш? — запита той учтиво.
— Да — тя си играеше с най-горното копче на ризата му. — Но мога да почакам до довечера. Знам какъв спец си по отложеното удоволствие.
Очите на Старк проблеснаха зад очилата.
— Най-новата ми политика е, да отлагам някои удоволствия колкото е възможно по-рядко.
Той стана, като държеше Дездемона на ръце, заобиколи бюрото и заключи вратата.
— Но какво ще каже госпожа Пичкот? — запита Дездемона, когато Старк я отнесе обратно до бюрото.
— Не знам. — Старк разкопчаваше колана си. — Не съм сигурен. Може би нещо за лимонадата.
— Лимонадата? — Дездемона го изгледа смаяно. — Защо, за Бога…
Въпросът й бе прекъснат по средата.
— Винаги съм харесвала лимонадата — промърмори Дездемона след доста време.
— Аз също.
Шест седмици по-късно Старк триумфиращо захлопна вратата на апартамента на Дездемона и посегна към нея.
— Даваш ли си сметка, че оттук нататък ще прекарваме всяка нощ заедно?
— Този факт не е убягнал от вниманието ми. Дездемона се усмихна, когато той я вдигна на ръце.
Гънките на сватбената рокля от бяла коприна се разстлаха върху смокинга му.
— А хрумвало ли ти е, че този път няма да имаш нужда от анатомически съвършена надуваема кукла за брачната си нощ?
— Да. А и обслужването беше страхотно. Днес сигурно е най-щастливият ми ден.
— Няма съмнение.
Старк се засмя. Дездемона си даде сметка, че за пръв път го вижда да прави това. „Звучеше добре — помисли си тя. — И предвещаваше добро бъдеще.“
Навън луната и неонът осветяваха нощния Сиатъл. В портфейла на Старк имаше билети за пътуване до Хаваите, но самолетът излиташе чак вдругиден. Брачната нощ щяха да прекарат в апартамента на Дездемона, защото Джейсън, Кайл и Алисън бяха в крепостта на Старк. Алисън щеше да си търси жилище, докато Старк и Дездемона са на сватбено пътешествие.
Старк отнесе Дездемона до леглото зад паравана. В очите му имаше неприкрита почуда, когато я гледаше в ръцете си.
— Красива си. Казвал ли съм ти някога, че ми напомняш произведение на фракталното изкуство?
— Да, но пак можеш да ми го кажеш — тя целуна шията му и започна да развързва папийонката. — Казвала ли съм ти някога, че изглеждаш страхотно в смокинг?