— Не помня да си го споменавала. — Той я положи върху леглото и се приведе над нея.
— Наистина изглеждаш страхотно и те обичам — каза Дездемона.
— Защото смокингът ми стои добре?
— Не. Просто защото си ти. — Тя дръпна края на копринената папийонка.
Старк не се противопостави на желанието й. Отпусна се върху нея. Устните му покриха нейните с целувка, в която отекнаха обещанията, които си бяха дали пред олтара.
Час по-късно Дездемона се надигна на лакът и сведе поглед към Старк. Очите му блестяха в полумрака.
— Току-що се сетих за нещо — каза тя.
— Какво? — Старк проследяваше с пръсти очертанията на гърдите й.
— Ти забрави за брачния договор.
— Не съм го забравил.
— Но аз не съм подписвала нищо — напомни му Дездемона.
— Ти ми даде честната си дума. Обеща ми любов, вярност и уважение, докато смъртта ни раздели.
Дездемона се усмихна.
— И това ти е достатъчно?
— С теб да.
Старк обхвана лицето й със силните си ръце. Очите му бяха съсредоточени и сериозни.
— Обичам те, Дездемона.
— Знам — прошепна тя. — Няма нужда да изричаш думите.
Старк загадъчно се усмихна.
— Вярвай ми, ще ги чуваш всеки ден през останалата част от живота ни.