Дейн се бе оказал също толкова ловък в намирането на поръчки за „Старк Секюрити Системс“, колкото бе бил някога в набирането на средства за института.
Старк пръв бе разбрал, че с Дейн имат твърде малко общо, и все пак, бяха станали приятели. Обединяваше ги целта да превърнат „Старк Секюрити Системс“ във водещата компания в тяхната област.
— Много ли ти бе лош махмурлукът в неделя? — запита спокойно Дейн.
Старк сви рамене.
— Нямаше такъв.
— Така ли? — усмихна се слабо Дейн и се отпусна в едно кресло, протягайки дългите си крака. — Знам, че обикновено не пиеш, но си помислих, че в събота вечер ще направиш изключение. Ако не си се напил, какво си правил тогава? Обадих се някъде към осем, но никой не отговори.
— Ходих на театър. Дейн вдигна вежди.
— Не знаех, че ходиш на театър.
— В събота вечерта отидох. Гледах нещо, наречено „Муха на стената“ в „Рампата“.
— Не мога да повярвам. Ходил си да гледаш експериментален театър? Явно си бил по-зле, отколкото си мислех. И как, по дяволите, успя да намериш пътя до петокласно мърляво салонче като „Рампата“?
— Жената от фирмата за доставки и нейният персонал ме поканиха да отида с тях. А и нямах нищо по-добро предвид.
Дейн примигна изненадано.
— Жената от фирмата за доставки?
— Е, няма значение. Това е дълга история.
— Добре, значи си прекарал съботната вечер в театъра. Ами вчера какво прави? Опитах се да ти се обадя по телефона на няколко пъти.
— Бях го изключил. Работих върху „АРКЕЙН“. Очите на Дейн за миг проблеснаха.
— Ако трябва да цитирам Мод: „Когато животът ти поднася лимони, направи си лимонада“, а?
— Сега не е време за цитати — предупреди го Старк.
„АРКЕЙН“ бе последното му творение — една изключително гъвкава програма за компютърна защита, основана на принципи, изведени от онова, което популярната литература наричаше „теория на хаоса“. Старк предпочиташе да нарича тази нова област на границата между математиката и физиката „наука за комплексността“.
Не обичаше думата „хаос“. За разлика от повечето учени, в неговото съзнание тя не предизвикваше представата за привидно случайни сигнали и действия в предчувствие на скритите зад тях закономерности. За Старк истинският хаос бе празна вселена, обвита в безкрайна нощ. Място, където всичко бе лишено от смисъл. Място, където той бе напълно и абсолютно сам. И това място съществуваше в оня тайнствен водовъртеж, погребан някъде дълбоко в него.
Дейн сплете пръсти и замислено го погледна.
— Мразя да разпитвам, но ме мъчи ужасно любопитство. Памела обади ли ти се?
— Не.
— Което няма значение, предполагам.
— Така е. Памела и аз нямаме кой знае какво да си кажем в момента.
— Погледни нещата откъм добрата страна. Една отменена сватба сигурно е далеч по-евтина от един развод.
— Да беше видял сметката на доставчика. — Дейн се разсмя.
— Може и така да е, но говоря от опит. Не забравяй, че още подписвам чекове за Алисия. И се обзалагам, че те са много по-големи от онзи, който си дал на доставчика.
Старк не възрази. Алисия бе втората бивша съпруга на Дейн. Бракът им бе продължил по-малко от година. И на Дейн му се бе наложило след развода да й плати почти цяло състояние.
— Казах ти да подпишеш брачен договор с Алисия. Трябваше да си вземеш поука, след като Елизабет те напусна.
— Предполагам, че по природа съм романтичен — сви устни Дейн. — За разлика от теб.
Старк седна зад бюрото си.
— Е, видя докъде ме доведе оня ден деловият подход в брака.
— Вярно. Не беше красива гледка. Така ударите стават два. Дали някога изобщо ще помислиш за трети опит?
— Направи ми една услуга — промърмори Старк. — Дори не споменавай за подобна възможност. Дейн подръпна гънката на панталона си.
— И какво ще правиш сега?
— Ще работя, както обикновено. Върху фината настройка на „АРКЕЙН“. След като няма да ми се налага да се търкалям десет дни на плажа в Бора Бора, ще успея да свърша преди срока. Мисля, че ще се справя и с последните пропуски в програмата до август.
Дейн подсвирна възхитено.
— Това наистина е доста преди срока. Близо два месеца.
— Този път са ми спестени мъчнотиите около обикновените програми. Нещата наистина вървят добре. Накарай Ланкастър да задвижи проектите по продажбата.
— Добре.
— И помни — изръмжа Старк. — Искам сигурни прогнози, а не мечти в розово.
— Ще предупредя Ланкастър. — Дейн се ухили. — Но не обвинявай мен, ако той отново ти обещае цветя и рози. Мисля, че ухажва Мод.
— Бог да ни е на помощ.
В дните, последвали провалената му сватба, Старк прави същото, което бе правил винаги, когато нещата в живота му не бяха наред. Потъна в работа.