И не изплува близо две седмици, докато Мод не застана на вратата на кабинета му и не се изкашля по начин, който не предвещаваше нищо добро.
Наложи й се да се изкашля два пъти, защото Старк се беше съсредоточил в една разпечатка, подадена му от Дейн, който се бе изтегнал в любимото си кресло.
— Какво има, Мод?
— Графикът за обществените ви ангажименти през следващите три месеца, сър.
Старк тревожно трепна.
— Какви обществени ангажименти? Мод му подаде един бележник.
— Онези, които госпожица Бедфорд бе подготвила за вас преди сватбата.
— По дяволите! — изруга Старк. — Отмени всичко.
— Това едва ли е добра идея, сър.
Мод погледна Дейн в очакване да я подкрепи.
— Права е — потвърди Дейн. — Преди месец Памела се консултира с мен във връзка с този график. Всичко е свързано с бизнеса. Ти остави тези неща на нея, не помниш ли?
— О, по дяволите, спомням си. — На Старк му се струваше, че е попаднал в капан. — Но тогава смятах, че ще се оженя.
— Разбирам — съгласи се Дейн. — Но бизнесът си е бизнес.
Старк напрегнато погледна Мод.
— И какво по-точно има в този график? Тя хвърли поглед на списъка в ръката си.
— Трябва да давате коктейли и партита след семинарите по компютърна сигурност, които организираме всеки месец. Първият е след две седмици. Има три приема за различни клиенти и представители на корпорациите, няколко благотворителни изяви…
— Благотворителни изяви! — Старк се смръщи заплашително. — Какво общо имат благотворителните изяви с бизнеса ми?
Дейн се раздвижи на стола си.
— Това са събития, където можеш да срещнеш личностите на деня, Старк. Там се осъществяват най-добрите контакти. Памела го знаеше. Затова ги е включила в графика ти.
— По дяволите. — Старк си свали очилата и потърка носа си. — Дайте ми малко време да помисля.
Мод притихна. Дейн търпеливо чакаше. Изведнъж вдъхновението го осени. Старк бавно сложи отново очилата си.
— Онова, от което имам нужда, е професионалист. Мод рязко наклони главата си на една страна.
— Професионалист?
— Да.
Старк отвори едно чекмедже и извади класификатор с визитни картички. Бързо намери тази на Дездемона и я измъкна от пластмасовата обвивка.
— Обади се на собственичката на тази фирма. Обясни й какво ни е нужно. Питай я, дали би сключила договор за подготовка на всички светски ангажименти на „Старк Секюрити Системс“ през следващото тримесечие. Необходимо е да се погрижи не само за доставките, но и да изпълнява ролята на домакиня на приемите.
Мод се приближи до бюрото и огледа картичката с присвити очи.
— Доставки „Райт Тъч“. Ясно. — Дейн вдигна вежди.
— Това е фирмата, която се занимаваше със сватбата ти, нали?
— С моята несъстояла се сватба.
— Професионален доставчик, който да има договор с нас — произнесе замислено Дейн. — Не е лоша идея.
— Благодаря — рече Старк. Изведнъж се почувства безкрайно доволен от себе си. — Отдавна трябваше да се сетя за това.
Дейн се усмихна.
— Ти винаги си бил мозъкът на отбора. — Мод сияеше.
— Когато животът ти поднесе лимони…
Вратата на отделения със стъклени стени кабинет на Дездемона се отвори рязко малко след десет в понеделник сутринта. Рафаел Кръмптън, скулптор на ледени фигури, наеман за отделни поръчки, зае драматична поза.
Облечен бе в строга бяла униформа и шапка, каквито носеха всички служители на Дездемона, когато работеха в кухнята на фирмата.
— Дездемона, не знам как да ти го съобщя, но трябва да те напусна. Моля ти се, не ме намразвай.
Дездемона се намръщи.
— Къде отиваш?
— Принуден съм да следвам съдбата си. Когато приемах тази работа, ти казах, че съм предопределен за по-големи и по-добри неща. Знам, че ще ти е трудно без мен, но ще оцелееш. Ти си силна, Дездемона.
— Рафаел, затвори вратата, седни и ми обясни какво става.
— Намерих си друга работа. — Дездемона простена.
— О, по дяволите!
— Отивам във „фаунтийнз“, новият хотел в Белвю.
— Смяташ да ме напуснеш заради работа в хотел в Ийстсайд? Та, там ти ще правиш ледени фигури за неделните матинета! И наричаш това съдба?
Рафаел я изгледа печално.
— Знаех, че ще ти е трудно да го приемеш. Не беше лесно решение, Дездемона. Но ми обещаха пълна артистична свобода. Как бих могъл да откажа?
— Причината е, че те накарах да направиш онези лебеди за сватбата Старк-Бедфорд, нали? Още си ядосан, че не ти позволих да вършиш, каквото искаш.
— Идеите ми бяха изключителни — възрази Рафаел. — Вдъхновението ми идваше от „Кама Сутра“. Фигурите щяха чудесно да подхождат за сватбен банкет.