Дездемона, чиито контакти с Памела Бедфорд се свеждаха до няколкото уговорки във връзка с приема, знаеше много добре как годеницата на Старк реагираше на идеята за брачен договор. Миналия месец Памела бе рухнала и се бе обляла в сълзи в офиса й. Тъкмо се чудеха кое да изберат — питките с аспержи или пастета от гъби.
— Брачен договор! — изхлипала бе Памела в кърпичката си. — Можете ли да повярвате? Той не ме обича, знам, че не ме обича. Не е ли ужасно булката да открие подобно нещо, само четири седмици преди сватбата? Какво да правя, за Бога!? Ммм, питките с аспержи сега са много актуални… Не, не ми отговаряйте. Това не е ваш проблем, нали? Съжалявам, че ви обременявам с това, Дездемона. Но просто трябва да поговоря с някого, а не искам да тревожа родителите си. Те толкова се радват за сватбата.
— Да не би да се каните да я отмените? — бе запитала разтревожено Дездемона. — Ако е така, моля ви уведомете ме. Поръчвам продукти и напитки, и дори ще се наложи да наема допълнителен персонал.
— Разбира се, че няма да я отменя. — Памела се бе изсекнала за последен път и бе смачкала кърпичката си. После бе изправила рамене и смело бе погледнала Дездемона. Истинска Жана Д’арк по пътя към кладата. — Нещата ще станат, както са предвидени. Човек не отменя събитие от такъв мащаб в последния момент, нали? Не е редно. Семейството ми би било ужасено.
— Може би още веднъж трябва да обмислите всичко — бе казала Дездемона. — Бракът е невероятно важна крачка. „А и ще ми е невъзможно да върна пресните аспержи и босилека на доставчика си“ — бе добавила мислено.
Памела бе въздъхнала с тихо примирение.
— Той е много скован човек, знаете ли? Андроид може би е най-точната дума. Мозък на компютър в тяло на културист. Каква загуба.
— Госпожице Бедфорд, не мисля, че трябва да обсъждаме това. Тялото на вашия годеник няма нищо общо с решенията за менюто.
— Прекарал е няколко години в един резервоар за мозъци в Колорадо, наречен Институт „Розета“. Специализирал е в приложенията на теорията за хаоса. Част от работата му е била свръхсекретна.
— Разбирам…
Дездемона изобщо не знаеше какво да отговори. Нейната представа за хаоса бе онова, което ставаше в „Райт Тъч“, когато някой от служителите й — повечето театрални актьори — бъдеше извикан на прослушване точно преди началото на събитието, което трябваше да обслужват.
— Той няма абсолютно никакво чувство за стил. Всеки ден ходи на работа с маратонки, джинси и старо сако от памучно кадифе. — Памела попи очите си. — И с едни малки, кръгли глупави очила и, о Боже, с пластмасов калъф, пълен с моливи и писалки в горния джоб на ризата си. Ужасно е.
— Вероятно така му е удобно.
— Опитах се да променя нещо, но е много трудно. Нямате представа какво ми костваше да го накарам да си купи смокинг за сватбата. Искаше да вземе под наем, вярвате ли?
— Пастетът от гъби също е хубав, но…
— Светските изяви го отегчават до смърт. — Памела печално погледна Дездемона. — Коктейлите и благотворителните приеми го отвращават. Никога не ходи на опера или на театър. Дори се опитва да избягва обичайните сбирки на бизнесмени.
— Вижте, смятам, че питките с аспержи имат по-привлекателен външен вид — вмъкна бързо Дездемона.
— Не че не се опитвах. Бог ми е свидетел, че положих много усилия. В края на краищата, аз съм тази, която ще се появява на обществени места с него. — Памела преглътна сълзите, които се надигаха отново. — Но вече не съм сигурна, че той може да се промени. Изобщо не го интересува, разбирате ли, а за да направите нещо със Старк, трябва да успеете да ангажирате цялото му внимание.
— От друга страна, бихме могли да постигнем съвсем различен ефект, — опита се да продължи Дездемона — ако изберем сандвичи със скариди, например.
— Съжалявам, това не е ваш проблем, разбира се — повтори отново Памела и храбро се усмихна. — Не бива да забравям, че този брак не е доживотна присъда. Винаги мога да се разведа, ако нещата не потръгнат. Животът продължава, нали така?
— Да. Винаги можем да започнем отново — промърмори Дездемона.
— Позволете ми още веднъж да прегледам менюто. Какво смятате, че ще е по-добро — питките с аспержи или пастетът от гъби?
— Питките с аспержи — рече бързо Дездемона. — Те стоят много добре. Но и са малко по-скъпи.
— Парите не са проблем. Казах ви, че Старк ще плати сметката за приема. Той настоя. — Устните на Памела за миг се свиха в горчива усмивка. — Бих си помислила, че той предложи да поеме разноските по сватбата, защото се чувства виновен за този проклет брачен договор, но истината е, че изобщо не вярвам да изпитва вина. Компютрите нямат чувства, нали?