Краищата на черната папийонка висяха под яката на ризата му. Развързал я бе машинално, още когато влязоха в кабинета. Сега, докато Дездемона го наблюдаваше в очакване, той разкопча яката на ризата си, разкривайки извивката на силния си врат.
Тя проследи в безмълвно смайване как той нетърпеливо измъкна златните си ръкавели и ги хвърли върху стъклената повърхност на бюрото. Двете еднакви сферички проблеснаха и се търкулнаха по плота. Старк нави ръкави, разголвайки жилавите си ръце и един голям стоманен дигитален часовник, снабден с множество миниатюрни копченца. Приличаше на онези часовници, които можеха да дадат информация за метеорологичната обстановка, за движението на валутния курс и за главните събития на деня, освен часа и датата. Свръхсложна играчка за любители на технически чудесии.
От онова, което бе видяла Дездемона в крепостта, всичко беше истинска мечта за любителите на технически чудесии. Лампите се палеха автоматично, когато човек влезеше в стаята. Кухнята бе малка изложба на домакински електроуреди. Домашен компютър регулираше всичко — от температурата на въздуха в помещенията и отварянето и затварянето на щорите, според ъгъла на падането на слънчевите лъчи, до съвършената охранителна система.
Дори картините по стените изглеждаха като създадени от компютър — блестящи експлозии от светлина и цветове, оформени в сложен, сюрреалистичен дизайн.
Дездемона се бореше да смени темата.
— В известен смисъл брачният договор превръща сватбата в обикновено делово споразумение, не е ли така? Не че това има нещо общо с нашия проблем. Сигурно ще се зарадвате да научите, че шампанското може да бъде върнато на доставчика. Отбила съм сумата от сметката, както можете да се убедите.
— Какво лошо има в това, бракът да се приема като делово споразумение? В случая ставаше дума за сериозно финансово обвързване, а не за някаква краткотрайна афера. Това е инвестиция и трябва да се възприема именно като такава.
Дездемона съжали, че изобщо си бе отворила устата. Явно беше, че Старк търсеше да си го изкара на някого, и тя неочаквано му се бе оказала под ръка. Бързо се опита да даде заден ход.
— Действително, бракът е сериозно нещо.
— Напълно сте права. Мислех, че Памела го разбира. — Старк се върна зад бюрото и се хвърли в креслото си.
Колкото и да бе странно, столът дори не изскърца под тежестта му. Не погледна фактурата.
— Смятах, че този път съм направил добър избор. Тя изглеждаше така стабилна. Така разумна. Не някоя от онези темпераментни, емоционални жени, които могат да подлудят мъжа с безкрайните си мелодрами.
Дездемона вдигна вежди.
— Не разбирам какво точно искате да кажете. Според мен, госпожица Бедфорд притежава безспорен усет към драматичното. Да изоставиш един мъж пред олтара е доста ефектен начин да напуснеш сцената.
Старк не обърна внимание на репликата й.
— С баща й се разбирахме чудесно. Миналата есен „Старк Секюрити Системс“ изпълни една поръчка за неговата фирма. Така се запознах с Памела.
— Разбирам.
Дездемона знаеше, че преуспяващата консултантска фирма на Старк, занимаваща се с компютърната сигурност, бе водещата в тази област за целия регион.
„Старк Секюрити Системс“ консултираше много от големите бизнесмени на Северозапада по въпроси, вариращи от компютърната защита до индустриалния шпионаж. Говореше се, че Старк бил започнал от нищо, само преди три години и сега, на тридесет и четиригодишна възраст, бил не по-малко богат от повечето си клиенти.
— Имах всички основания да смятам, че Памела не е някоя глупава, ококорена романтичка. Тя има добро образование. Изглеждаше така уравновесена и рационална.
Старк пресуши остатъка от брендито си на един дъх. Зелените му очи опасно се присвиха.
— Започвам да мисля, че съм бил съзнателно подведен.
— Убедена съм, че това е някакво ужасно недоразумение.
— Не, тя наистина ме подведе. Накара ме да мисля, че е разумна, улегнала жена. Нито веднъж не възрази, докато обсъждахме брачния договор в кантората на адвоката ми.
— Може би й е трябвало време, да преодолее шока.
— Какъв шок? — погледна я намръщено Старк. — Тя знаеше от самото начало, че възнамерявам да подготвя договор. Това бе единственото разумно нещо при съществуващите обстоятелства.