— Сигурно. Да. Единственото разумно нещо. — Дездемона погледна към празната чаша до голямата ръка на Старк. Може би още малко бренди щеше да му дойде добре.
— Вие сте делова жена, госпожице Уейнрайт. И разбирате защо исках брачен договор, нали?
— Ако трябва да бъда искрена, никога не съм се замисляла по въпроса за брачния договор.
— Не сте ли била омъжена?
— Не. Вижте, ще подаря част от храната на един приют за бездомни, другата част ще разпределя между моите хора, но…
— Нито пък аз. Не смятам, че исках прекалено много. — Дездемона стана, взе бутилката бренди, сложена на края на бюрото, и се наведе да напълни чашата му.
— Благодаря — промърмори той.
— Моля. — Дездемона дискретно побутна една писалка към него, преди отново да заеме мястото си. — Предполагам, че брачните договори са разумно нещо. Нещо като това, да си осигуриш договор за обслужването на сватбен прием.
— Точно така.
Думите й бяха приети с мрачно задоволство.
— Един делови договор.
— Като говорим за договори, господин Старк…
— Договорите са логични, разумни неща. Бог ми е свидетел, че в наши дни клетвите пред олтара нямат кой знае каква стойност. Но едно делово споразумение действително е нещо, което можеш да хванеш с ръка. — Старк стисна големия си юмрук. — Нещо, което можеш да видиш. Едно делово споразумение има същност. Има зъби. И те обвързва.
— Безспорно. Ще забележите, че деловото споразумение пред вас бе подписано от госпожица Бедфорд, която даде съвсем ясно да се разбере, че вие ще поемете разноските по приема.
Старк я погледна, наистина я погледна за първи път.
— За какво, по дяволите, говорите?
— За разноските по приема, господин Старк. Общата сума е в долния край на сметката. Ако ми отделите една минута да подпишете чека, ще си тръгна незабавно. Предполагам, че искате да останете сам в този неприятен момент.
Старк намръщено хвърли поглед на фактурата.
— Какво е това? Шест хиляди долара? За сватбен прием, който е бил отменен?
— Дължите ми само шест хиляди, защото отбих сумата на капарото, което ми бе дадено при подписването на договора, и втората сума, която ми бе платена при поръчването на продуктите миналия месец.
— Не помня да съм ви плащал нещо.
— Госпожица Бедфорд каза, че сте й позволил да изтегли, каквото е необходимо, от сметката ви. Някой от „Старк Секюрити Системс“ бе подписал първите два чека. Вече ги осребрих.
— По дяволите! Нещата тук са вече напълно извън контрол. Посочете ми една разумна причина, поради която трябва да ви платя още шест хилядарки!
За Дездемона беше ясно, че най-сетне има цялото му внимание. Предизвикателно пламъче просветна в очите му. Това не предвещаваше добро.
— Защото имам подписан договор, според който ми дължите още шест хиляди долара — заяви рязко тя. — Вижте, господин Старк, искрено съжалявам за случилото се този следобед. Представям си колко травмиращо е за вас.
— Наистина ли?
— Естествено, мога да си представя какво е, да бъдеш изоставен пред олтара.
— Е, и с това се свиква. — Дездемона го погледна недоумяващо.
— Моля?
— Казах, че и с това се свиква. — Старк дръпна фактурата и започна бавно да я изучава. — Случва ми се за втори път. Истински спец съм по изоставянето пред олтара.
Тя беше шокирана.
— Случвало ви се е и друг път?!
— Преди две години. Казваше се Линдзи Майлс. После се омъжи за един лекар.
— Велики Боже! — въздъхна Дездемона. — Нямах представа.
— Не е нещо, което държа да се знае от всички.
— Разбира се.
— Тя също остави бележка. В нея пишеше, че съм бил емоционално застинал и вманиачен на тема доверие и лоялност. — Старк се усмихна мрачно. — Тя имаше степен по психология.
Дездемона потръпна. Очите му бяха по-студени от големия фризер в кухнята на „Райт Тъч“.
— Нея също ли я помолихте да подпише брачен договор?
— Разбира се. Тя се съгласи да го подпише в деня на сватбата ни. Но така и не се появи в църквата. Вместо това изпрати проклетата си бележка. Пишеше, че искала да се омъжи по любов.
— Разбирам.
— Един общ познат ми каза, че била подала молба за развод шест месеца след женитбата си с доктора.
— Разбирам.
— Доколкото подочух, увлякла се била по някакъв треньор по тенис.
— Случва се.
— Толкова за браковете по любов — заключи Старк с мрачно удовлетворение.
— Не мисля, че трябва да се обобщава — произнесе предпазливо Дездемона.
— Както изглежда, просто съм извадил късмет.
— Може би.
— Но тогава поне не ми се наложи да плащам за приема.